Илюстрация: Frida.bg
Няма нищо случайно в тази буря от страх,
няма капка невинност във нея.
Бях безстрашна и горда, достойно живях,
но от днес аз ще спра да живея.
Ще се сгъна на четири – като бяло платно,
ще изчезна от всички регистри.
Без да мразя или пък да чувствам любов.
Аз съм глуха за вашите истини.
Избирателно глуха, имам право на това.
Летаргично заспала, спокойна,
а над мен ято жерави цепят дъжда
и дълбаят в небето пробойни.
Румяна Симова
.
