.
Тази година се навършиха 100 години от рождението на академик Андрей Дмитриевич Сахаров – учен, правозащитник, Нобелов лауреат за мир. На днешния ден, 14 декември, преди 32 години той почина в дома си.
По същото време, през 1989 година, аз учех в Москва и новината за кончината му ме изненада и огорчи. За своя почти 6-годишен престой в руската столица, имах възможност да видя много интересни и умни хора, но съдбата не ми позволи да се срещна с двама велики човеци, към които изпитвах уважение и респект*. Първият бе Сахаров – преподавател в моя университет (Московский энергетический институт), преди да постъпя в него. А вторият – гениалният шахматист Михаил Тал (1936-1992 г.), голям приятел на България, живял буквално на метри от студентското ми общежитие, и когото видях едва при траурната церемония на погребението му.
Но този текст не би трябвало да е трагичен, а точно обратното. Ето защо бързам да подчертая, че идеите на единия в шахмата, а на другия – в политиката, не са забравени.
А първопричина за тези редове и да припомня за годишнината и делото на Сахаров, бе разговор от преди няколко дни във Фейсбук на тема: „Посочете ГЛАВНИЯ ПРОБЛЕМ, за състоянието ни към днешна дата?“.
Един от живите доайени на българската журналистика Йосиф Давидов, в своя коментар по темата, посочи: „Главният проблем на България датира от 90-те години на миналия век: криворазбраният капитализъм“. И допълни: „Решение? Има. Ако желае, политическата класа може да се огледа в Европа и да види, че както социалдемократическите, така и консервативните управляващи партии, се опитват да притъпят острите ъгли на капитализма. Без да го обявяват открито, те се връщат към стария Кейнс: увеличават ролята на държавата в икономическия живот, прилагат прогресивна данъчна политика (който има повече, се облага по-сериозно), отделят голям дял от бюджета за социални нужди, пенсии, здравеопазване, образование, наука, дават предимство на публичните начални, средни и висши учебни заведения, за сметка на частните, предоставят голяма икономическа автономия на местните изборни органи на властта и т.н. Нашата политическа класа няма да стори нищо от изброеното, защото свикна да бъде „алфата“ и „омегата“ на всичко, което става в обществото; защото не се научи да бъде „слуга“ на народа, който я избира; защото е алчна и егоцентрична.“
Аз имах дързостта да вляза спор с уважавания и от мен журналист и написах:
„Не, не съм съгласен, че Европа е добре. Разбира се тя има инерцията и традициите, но първото – намалява, а второто – ги изкореняват.
Ще отговоря по-късно подробно. Само искам да кажа, че аз лично съм живял най-добре, когато комунизмът си отиваше от България, а капитализът не бе дошъл. За съжаление това време бе кратко – само няколко години и то може би беше и причината хората да приемат така безкритично всички промени. А можеше, по иначе можеше… Та какво му бе лошото на едноличните фирми малко преди да падне бай Тошо? Сам си си началник и никой не може да те експлоатира. А, ако с някого направите кооператив и делите печалбата по равно – това експлоатация може ли да се нарече? Всъщност, така е във семействата. Колкото по-голямо семейство – по-силно е. Експлоатацията в семейството се приема за извращение, нали? Тъй че нека вземем най-доброто от капитализма, като премахнем само експлоатацията – посредством еднолични фирми и кооперации. Толкова ли невъзможно Ви се вижда? Сега дори Ковид времето ни го налага.“
По-долу следва обещаният от мен подробен отговор.
И отговорът ми е разказ за теорията за конвергенцията, за която вероятно само по-възрастните сред нас са чели или чували. (Произходът на думата конвергенция е от латинското convergere – приближавам се, съвпадам, сливам се).
Намирам, че точно днешният ден е най-подходящ да си припомним за тази политическа идея, чийто най-голям пропагандатор бе известният руски правозащитник. Теорията за конвергенцията не е измислена от Андрей Сахаров, но благодарение на него тя достигна до милиони хора от цял свят, мои съвременници.
Разказано накратко, смисълът на теорията се свежда до факта, че комунистическата и капиталистическата идеологии и системи трябва постепенно да се слеят. При това СССР и страните от Източния блок постепенно стават все по-либерални, а Западът – все по-социален. И като резултат в бъдещето ще се появи нова, междинна икономическа система, която съчетава принципите на социализма и на капитализма, унищожаваща всичко лошо от двата си корена и оставяйки само най-доброто от всеки. (Например: планова икономика, но с широка политическа демокрация и свобода на частната инициатива.) Но едва след това ще е възможно светът да стане сигурно място, ще настъпи вечен мир и просперитет на човечеството. Той ще се основава на свободния обмен на информация и прехвърлянето на максимална власт към по-ниското ниво – към обикновените, но благодарение на новия строй – добре образовани и морални хора.
А. Д. Сахаров смяташе, че именно заплахата от унищожение на човечеството в ядрена война ще принуди света да избере новия път.
Но преди да се върна към написаното от Сахаров за конвергенцията, нека да спомена още няколко факта.
Конвергенцията е типична и за повечето живи организми на Земята. Тя се крие във факта, че при подобни условия на живот, чрез генетични промени се създават относително сходни анатомични (морфологични) типове живи организми, дори те да са с отдалечен произход.
Неосмислената конвергенция бе факт и по време на борбата и противостоянието на капиталистическата и социалистическата система. Именно борбата и съществуването на тези противоположности станаха източник на развитието на обществата през целия ХХ век.
Защото, когато целта на управлението е да увеличи производствената ефективност на обществото, тогава социалното равенство обикновено е на втори план. А когато целта на управлението на едно общество е социалното равенство, то в резултат на това, производствената ефективност (качество, иновации, производителност на труда) пада.
В Източния блок бе постигнато значително социално равенство, извърши се скок в образованието и значителна културна революция, с високи показателите за икономически растеж в началните години на подем, премахната бе експлоатацията на човека от човека (но пък замененна от експлоатацията на човека от политическата класа и държавата – номенклатурата).
Лидерите на развитите страни от Запада извършиха трансформация – от дивия капитализъм, описан от Маркс, в буржоазен социализъм. Това стана в резултат на целенасочени действия за въвеждане на някои съветски принципи в капиталистическото общество: планиране, по-голяма роля на държавата, по-справедливо преразпределение на печалбите и др. Решаващо предимство, обаче, се оказа това, че в буржоазните страни се реализираха идеите за свободата на средната класа и социалната справедливост, което доведе до рязко намаляване на броя на бедните.
Интересно наше проучване и анкета, проведена на сайта Еврочикаго, без да предентира за предствителност, дава показателни отговори (вж. снимката).
Според данните ни – и в САЩ, и в СССР, и в България обикновените хора смятат, че в страните им се е живяло най-добре между 1975 и 1980 година. Именно по това време войната във Виетнам бе свършила, в Афганистан не бе започнала и се подписаха договори за ненападения и за съкращаване на ракети и въоръжения.
Връщайки се към идеите и наследството на А. Д. Сахаров, ще припомня, че именно през 1974 г. той пише текст със загавие „Светът след половин век„. Текстът, както и първото световноизвестно есе на Сахаров от 1968 г. (вж. линк), се разпространява на Запад в десетки милиони екземпляри и някои философи по това време го посочват за основно пророчество, описващо XXI век. Интересно е да се прочете днес (вж. линк), тъй като написаното се отнася за 2024 година, от която ни делят малко повече от 2 години.
Ето няколко избрани акцента в неговите предвиждания от 1974 г.:
„Основните фактори, които ще определят облика на света през следващите десетилетия, са:
• прираст на населението – до 2024 г. повече от 7 милиарда души на планетата (днес то е 7,9 млрд. според Уикипедия);
• изчерпване на природните ресурси – чиста вода, естествено почвено плодородие, нефт и др.;
• сериозно нарушаване на естествения баланс и околната среда на човека.
….
Огромните материални перспективи, които се крият в научно-техническия прогрес, при цялата им изключителна важност и необходимост, все пак не решават сами съдбата на човечеството. Научният и технически прогрес няма да донесе щастие, ако не бъде допълнен от изключително дълбоки промени в социалния, моралния и културния живот на човечеството.
….
Човечеството е заплашено от упадъка на личния и държавния морал, който вече се проявява в дълбоко разпадане в много страни на основните идеали на правото и законността, в потребителския егоизъм, в общо нарастване на престъпните тенденции, в националистическите и политическите тероризъм… Въпреки това ми се струва, че най-дълбоката, първостепенна причина се крие във вътрешната липса на духовност, при която личният морал и отговорността на човек са изместени и потиснати от абстрактна и нечовешка по същество, отчуждена от хората власт…
….
Какво устоява (или може да устои, трябва да устои) на разрушителните тенденции на съвременния живот? Считам за особено важно преодоляването на разпадането на света на антагонистични групи от държави, процеса на сближаване (конвергенции) на социалистическата и капиталистическата системи, придружен от демилитаризация, укрепване на международното доверие, защита на правата на човека, правото и свобода, дълбок социален прогрес и демократизация, укрепване на нравственото, духовно-личностно начало в личността.
….
Борбата за правата на човека е истинската борба за света и бъдещето на човечеството днес. Ето защо смятам, че Всеобщата декларация за правата на човека трябва да стане основа за дейността на всички международни организации, включително в основата на дейността на ООН, която я провъзгласи преди 25 години.“
В своята прогноза от 1974 г. А. Д. Сахаров говори и за появата на мобилни видеовръзки и общ Интернет – цитирам: „Един от първите етапи на този напредък е създаването на единна световна видеотелефонна комуникационна система. В бъдеще предвиждам създаването на световна информационна система (WIS), която ще направи достъпно за всеки във всеки един момент съдържанието на всяка книга, публикувана някога и навсякъде, съдържанието на всяка статия, получаване на каквато и да е помощ.“
Пророчески са думите му и за опаността от всеобщи епидемии:
„Възможна е смъртта на цивилизацията в огъня на световна термоядрена катастрофа, от глад, от епидемии…
Сега в света е положението е неблагоприятно и в най-прекия, най-груб смисъл на думата, гладът и преждевременната смърт пряко заплашват много хора. (Бел.ред.: Положението не е розово и за предстоящата 2022 г. – според СХО, над 45 милиона души са заплашени от гладна смърт.) Следователно, първата задача на истинския човешки прогрес е да се изправи срещу тези опасности, а всеки друг подход би бил непростим снобизъм. Но аз не съм склонен да абсолютизирам само техническата и материална страна на прогреса. Убеден съм, че „суперзадачата“ на човешките институции, на прогреса им, е не само да спасят всички родени хора от ненужни страдания и преждевременна смърт, но и да съхранят всичко човешко в човечеството – радостта от непосредствения труд с умели ръце и умни глави, радостта от взаимопомощта между хората и доброто общуване между тях и природата, радостта от знанието и изкуството.“
Сахаров завършва прогнозата си от 1974 г. с думите:
„Вярвам, че човечеството ще намери разумно решение на сложната задача и ще осъществи този грандиозен, необходим и неизбежен напредък за запазване на човешкото в човека и на естественото в природата.“
Сега, запознати с прогнозите на Сахаров от далечната 1974 г., искам да Ви попитам – кой, освен ние самите, може по-добре да прецени дали е бил прав ученият?
В края на неочаквано прекъсналия му живот Сахаров обобщава своите търсения в есето си от 1989 г. „Конвергенция, мирно съжителстване„.
Ето два характерни цитата от текста му:
„В разделения свят недоверието и подозрението неизбежно ще продължат в една или друга степен. Следователно всички международни споразумения няма да бъдат достатъчно надеждни. Ще бъде много трудно да се гарантира необратимостта на разоръжаването.
…
Виждам перестройката като част от глобалния процес на конвергенция, жизненоважен за социалистическите страни и за целия свят. Обобщавайки, конвергенцията е реален исторически процес на сближаване между капиталистическата и социалистическата световни системи, който се осъществява в резултат на реципрочни плуралистични промени в икономическата, политическата, социалната и идеологическата сфера. Конвергенцията е предпоставка за решаване на глобални проблеми на мира, екологията, социалната и геополитическата справедливост.“
Съгласни ли сте с написаното от учения-правозащитник?
Тук ще изброя само някои от постиженията и наградите, които той е получил:
Доктор на физико-математическите науки, един от създателите на водородната бомба, през 1953 г., едва на 32-годишна възраст, той е избран за редовен член на Академията на науките, като става вторият най-млад към момента на избирането му академик в историята на СССР. Той е три пъти Герой на социалистическия труд, носител на най-висшата награда от онова време – орден „Ленин“. Един е малкото личности получили и „Ленинска“, и „Сталинска“ премия. Народен депутат на СССР и автор на проекта за Конституция, лауреат на Нобелова награда за мир, носител на много военни награди.
Не е ли дошло време да се замислим над думите и завещанието на Сахаров? Могат ли споровете ни във ФБ да родят нови идеи или да възкресят забравените? Не е ли време с диалог и с общи усилия да поставим основите** на ново общество – по-добро, по-справедиво, по-безопасно от днешното?
П. Стаматов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Всъщност, 10-15 години по-рано, благодарение на съветската пропаганда, аз не изпитвах дори капка уважение към учения, тъй като смятах, че Елена Бонер го е оклонила от правилния път и той е предател. Моето отношение се промени с настъпването на гласността в социалистическите страни и с по-обективното представяне на фактите и информацията. А днешните политкоректни времена ми напомнят за това отдавна отминалото време – днес отново трудно стигаме до истината, а ограниченията на свободата на словото са все по-чести.
** А ако ме попитате откъде да започнем, ше Ви отговоря – с промени в Изборния кодекс, който е главният политически закон. (Но за това ще пиша по-късно и в отделна тема.)
*** И накрая едно допълнение:
Основен противник на конвергенцията също е руснак, съвременник на Сахаров – роден на 11 декември 1918 г. и починал на 3 август 2008 г., завършил е физико-математически факултет, също е участник във Втората световна война и за капак също е Нобелов лауреат (за 1970 г., но по литература). Може би се досещате вече за името му – Александър Исаевич Солженицин.
Във втората половина от живота си писателят остро критикува не само конвергенцията, но и самите основи на идеологията на Просвещението, която е в основата както на комунистическите, така и на западните либерални проекти. Цел на идеологическата стратегия на Солженицин е да не допусне сближаването им, т.е. да не се допусне идеологическата и политическата конвергенция, а напротив, да ги насочи към взаимно отслабване и унищожение. Според някои последователи на Солженицин, личните му усилия са се увенчали с блестящ успех – разпадането на съветската система е отворила пътя на Русия да се върне към националната си идентичност и традиция, и да превърне Москва в аванпост на консервативните сили на планетата. А Западът, в съответствие с пророчествата на Солженицин, да започне да се потапя в своя версия на комунистическия тоталитаризъм на либералните сили.
.
