.
„Двоен стандарт и лицемерие в Европейския парламент.
Руският политик, общественик и опозиционен лидер Алексей Навални е „герой“.
Джулиан Асанж – австралийският програмист, журналист и интернет активист, основател на Wikileaks, където бяха публикувани голямо количество свръхсекретни материали за шпионски скандали, корупция по високите етажи на властта, военни престъпления и тайни на дипломацията на големите държави – да бъде хвърлен в лапите на онези, чиито престъпления срещу човечеството той разкри.“
Това написа на своята Фейсбук стена доайен на журналистиката у нас, по повод новините около Джулиан Асандж от последните дни.
В петък, 10 декември, съдът в Обединеното кралство постанови, че Асандж може да бъде екстрадиран в САЩ, за да бъде обвинен в шпионаж, произтичащи от публикуването му през 2010 г. на файловете на Държавния департамент и Министерството на отбраната, предоставени от Челси Манинг, бивш анализатор на армейското разузнаване.
Адвокатите на Асандж ще обжалват решението за екстрадиция пред Върховния съд на Обединеното кралство, но, както съобщава The New York Times, „Решението беше победа, поне засега, за администрацията на Байдън, която прави усилия и подължава преследването на г-н Асандж, наследено от администрацията на Тръмп“.
Обвиненията срещу Асандж се отнасят според това дали организацията Уикилийкс, която съществува предимно за търсене и разпространение на незаконно получени държавни тайни, може да се счита за медийна организация, която има право на защита от Първата поправка.
В същото време в Австралия граждани и дори депутати призоваха за дипломатически действия, за да се осигури завръщането на съоснователя на WikiLeaks в родната му страна, след като вицепремиерът каза, че е несправедливо искането на САЩ, Асандж да бъде изправен пред съд за действия, за които се твърди, че не са извършени в САЩ.
В свое отворено писмо, майката на Асандж написа: „Преди петдесет години, когато раждах за първи път, си мислех, че не може да има по-голяма болка от родилната. Но скоро тя бе забравена, веднага след като държах моето красиво момченце в ръцете си.
Сега осъзнавам, че съм сгрешила. Има по-голяма болка. Безкрайната, разтърсваща болка от това да бъдеш майка на носител на множество награди* журналист, който имаше смелостта да публикува истината за престъпленията и корупцията на високо ниво на правителството. Постоянна болка и кошмар как той ще бъде екстрадиран в САЩ и погребан жив в екстремна изолация до края на живота си. Постоянен страх, че ЦРУ ще изпълни плановете си да го убие.
Изпълних се с тъга, когато видях крехкото му, изтощено тяло да се свлича от миниинсулт** при последното му изслушване, предизвикан от хроничен стрес… Много хора също са травмирани, като виждат как отмъстителна суперсила използва своите неограничени ресурси, за да тормози и унищожава един-единствен беззащитен индивид.“
Псмото на майката завършва с думите: „Искам да благодаря на всички грижовни, достойни граждани в световен мащаб, протестиращи срещу бруталното политическо преследване на Джулиан.“
Припомням, че партньор на Уикилийкс от България бе «Биволъ», но на страниците на Еврочикаго също многократно сме цитирали Асандж и сайта му, защитавайки правото обикновените граждани да бъдат информирани. Това бе видяно от WikiLeaks и те ни отбелязаха в своя публикация. Веднага след това сайтът ни бе блокиран за известно време в търсачката Гугъл на територията на САЩ. Рейтингът на сайта «Биволъ» пострада още повече – търсачката не го откриваше дълго на американска земя.
Тук искам да напомня, че през годините сме били на страната не само на известни затворници, каквито са Алексей Навални и Надежда Савченко. На страниците ни сме защитавали и неизвестни наши съграждани, попаднали под смазващите и понякога съсвсем несправедливи удари на българския съд.
Не зная да има друго издание в България, на което по едно и също време да са били публикувани писма и текстове от няколко затворника. Правили сме го, защото знаем какво е цензура и колко е страшно, когато си невинен, а всички около теб мълчат.
Ето защо не можем да замълчим и сега, когато Асандж е заплашен с присъда, а над 365 журналисти са зад решетките в различни страни на света. Както по-рано сме писали за тероризма (вж. линк), крайно време е и към журналистиката да спрат да се прилагат двойни стандарти.
Защото без свобода на словото няма как да стигнем до фактите. „А без фактите не може да открием истината.“ – това каза преди 5 дни журналистът Мария Реса, получавайки Нобеловата си награда, и продължи: „Без истина не можете да имате доверие. Без доверие нямаме общност и споделена реалност и не може да съществува демокрация, и става невъзможно да се справим с екзистенциалните проблеми на нашето време…“
П. Стаматов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* През 2008 г. Джулиан Асанж е награден от „Амнести интернешънъл“ за публикуване на материали за корупцията на управляващите в Кения. А през 2011 г. списание „Тайм“ го обявява в списъка на 100-те най-влиятелни хора в света,
** Преди месец и половина Daily Mail съобщи, че основателят на WikiLeaks е получил инсулт в затвора Белмарш, където е в ареста от 2019 г. Според съобщението, инцидентът е станал на 27 октомври, по време на видеоявяването на Асандж във Върховния съд. Годеницата на Асандж, Стела Морис, смята, че инсултът е причинен от стреса, предизвикан от продължаващия съдебен иск срещу него в САЩ, както и от цялостното влошаване на здравето му. Морис каза: „Очите му не бяха в синхрон, десният му клепач не се затваряше, паметта му беше замъглена.“ След случая арестантът бе подложен на MRT сканиране и получава лекарства против инсулт.
‘
.
