Предците ни са внимавали кой гост – полазник ще влезе първи в къщата им на днешния ден. Но в нашите Ковид времена дали въобще някой ще ни гостува?
От днес в Православната църква започват предпразничните дни за Рождество Христово. Празникът е свързан и с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември).
Денят е познат като Игнажден (Идина̀жден, Идина̀к, Млада година, Млад ден, Нов ден – в Източна България, Игнат и Игнатовден – в Западна и Южна България), защото се почита паметта на свети Игнатий Богоносец. В народните традиции празникът има особено място с много ритуали за предсказване на предстоящата година.
Св. Игнатий е роден в Антиохия, сега незначимо селце на име Антакия, в източната част на Турция, близо до Сирия. Той бил вторият епископ на Антиохия. Епископството му започва от 70 г. сл. Р. Хр. За личното му познанство с апостолите няма никакво съмнение. Текстовете, които са останали от него, издават не само добро образование, но и значим писателски талант с явна наклонност към поетичното слово.
В Антиохия св. Игнатий е имал възможността още като младеж да се запознае с водещите философски и религиозни течения на своята епоха. На каква възраст е станал епископ, не се знае, но неговият авторитет и духовна власт се разпростиралии се върху цяла Сирия. При гоненията на римския император Траян срещу християните св. Игнатий бил заловен и осъден на разкъсване от зверове в римския Колизеум. Той бил закаран в Рим от група войници, които сам нарича „леопарди“.
По време на пътуването си правил почивки в малоазийските градове Филаделфия, Смирна и Троада, откъдето продължил през Филипи, Дирахион (слав. Драч, Албания) и Бриндизи (Италия). В Колизеума след горещи молби към римските християни да не попречат на мъченичеството му, той станал жертва на зверовете през 108 г. сл. Р. Хр.
Произходът на името Богоносец (вж. снимката долу), което и сам св. Игнатий използва за себе си, не е напълно изяснен. Според Свещеното Предание той е Богоносец, защото е онова дете, което Господ вдигнал на ръце като пример за невинност (Мат., 18:1) и още защото при мъченическия му подвиг християните видели на гърдите му издълбано името на Господ Иисус Христос. Очевидно е, обаче, че той се самоназовава „Богоносец“, защото е изживявал по изключителен начин своето реално общение с Христос и имал ясно съзнание за това.
От Игнажден започват полазниците. Полазник е първият човек, който ще посети дома. Той ще внесе в дома, ще нарече за плодородие и берекет. Дамите са предпочитани гости, както и женските животни.
Имен ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Ина, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.
Народни поверия, свързани с празника:
Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.
Младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-лесно (свързано с вярването, че на този ден започват родилните мъки на Света Богородица).
В текста са използвани материали от БНР.
.
