.
Разказ от Красимир Бачков
– Няма значение колко пъти е побеждавало злото! Доброто винаги надделява накрая! Дори при отчаяните убийци, при безчовечните крадци и отрепки, то идва, ако щеш за пет секунди в края, застава под клепките и изтича с последния дъх! Душата човешка е тъй устроена, че се стреми към красивото и доброто, но парите, славата и властта замъгляват разума ни. Понякога вършим глупости и после съжаляваме, разбира се! Такива сме ние, хората! Слаби и силни едновременно! Ако можехме да проумяваме това не в последният си миг на тоя свят, а някъде преди това, чудеса щяхме да постигнем..! – въздъхна боцманът Калчо и отпи от бирата си.
Двамата моряци, седнали на масата в корабната трапезария с него, го гледаха и мълчаха. На лицето на единия бе изписано откровено съмнение, а другия го гледаше с детски очи, все едно пред него бе Дядо Коледа. Вратата на трапезарията се отвори рязко и през нея надникна машинистът Пейчо:
– Боцмане, бягай в машинното, че стана беля! Вика те старшият помощник! Механикът Мишо пострада!
– Какво стана, бе? – надигна се Калчо.
– Не знам! Чух само как той извика! Изглежда е затиснат от резервоара с корабно гориво!
– Не може да бъде!
– Може, не може, тичай, че човекът умира!
Боцманът се провря през вратата, а след него тръгнаха и двамата моряци. Имаше извънредна ситуация на кораба. Щом се спусна в машинното отделение, боцманът видя вече пристигналите старши помощник и капитана на кораба. Капитанът бе грък и гледаше мрачно някъде встрани. Старшият помощник бе поляк и знаеше български, защото бе живял няколко години през детството си в Несебър. Останалият екипаж бе съставен от българи. Калчо се провря край капитана и клекна, за да види пострадалия. Пластмасовият резервоар, тежащ три тона, се бе откъснал от лентите, които го придържаха, и бе затиснал механика. В това бурно море петхилядитонният кораб подскачаше като коркова тапа по вълните.
– Мамка му! Като сменихме резервоара, нали казах, че тия ленти са къси и не стават?! Защо не ме послушахте? И на всичко отгоре, трябваше да нахакате сандъците с резервни части в пространството до борда!
– Така нареди капитанът! – оправда се старшият помощник.
Калчо впери поглед в капитана, но гъркът му обърна гръб и нареди като оправят нещата да му докладват. После се изниза като мокра връв от машинното. Останалите се спогледаха, а затиснатият механик изпъшка:
– Момчета, не мога да дишам! Ще ме смачка това нещо!
Старшият помощник посочи към отворите в горния край на резервоара:
– Може да го закачим и с един скрипец да го изтеглим встрани, но се боя, че като го завъртим, ще приплъзне и съвсем ще смачка механика!
Боцманът се наведе и огледа отблизо ситуацията. Механикът бе тъй силно притиснат от резервоара, че бе чудно, как изобщо е все още жив. Лицето му бе посиняло, а от очите му изтичаше болка.
– Дръж се, Мише! Ей сега ще измислим нещо! – с дрезгав глас изръмжа Калчо.
– Боцмане! Ако не оцелея, в каютата ми има два кашона за внуците и една кутия за дъщерята! Подаръци за Коледа са. Ще имаш грижата, нали?
Калчо стисна зъби:
– Сам ще им дадеш подаръците, Мише! Аз не разрешавам Коледа, докато не те изкараме жив от тук!
– Прощавайте, момчета! Ако съм обидил някого, не е било от злоба! Ох! Тялото ми е смачкано и боли! Страшно е тук долу…! – с последни сили изрече механикът.
– Долу винаги е страшно, Мише! Но по-страшно е, когато си сам! Сега ние сме с теб и не бива да се отпускаш, дори за секунда! Тялото може да е долу, но духът ти трябва да е нависоко, момче! Колкото може по-нависоко, чуваш ли? Само така ще те спасим!
Механикът само изпъшка. Боцманът изтри оросеното си с пот чело, огледа се и кресна:
– Бързо донесете дървените клинове! Срежете от дебелата талпа около половин метър и я донесете! Бягайте, че няма време!
Моряците хукнаха нагоре, а старшият помощник отиде до масата на механиците и взе бутилка вода. Клекна до пострадалия, но боцмана го спря:
– Недей! Ще се задави! После ще пие… водка!
– Цял кашон имаш от мене! Само да го спасим! – обеща старшият.
По стълбата се спусна първият моряк, с големи дървени клинове в ръцете си. Той внимателно ги постави на пода, до главата на пострадалия. Прехапал устни, боцманът огледа как да ги намести, за да попречат на резервоара да натиска пострадалия. Когато донесоха и част от дебелата талпа, той се опита да я вмести в ъгъла до главата на механика. Тъй като не ставаше, Калчо нареди да донесат верижния трион. С него изряза талпата под ъгъл и успя да я намести, като ожули челото на механика. За да е по-стабилна, я удари с чука няколко пъти встрани. Механикът изохка и притихна.
– Сега бягайте за дрелката и онова, голямото свредло за панти! Донесете и маркуч, да източим горивото! Онази, синята помпа да е на секундата тук! Като пробием резервоара, ще я включим и прекараме маркуча през онзи люк отсреща! Ясно?
Моряците се стрелнаха по стълбата нагоре. След около половин час горивото в бидона спадна под половината и, макар да се люшкаше, тежестта не бе тъй страшна. Когато и последната капка гориво бе изсмукана от помпата, боцманът сам дръпна кабела и тя утихна.
– Сега всички тук, момчета! – нареди Калчо. – Вие двамата прекарайте едно въже през задния край на цистерната, а ние ще вдигнем заедно предния! Вдигаме по моя команда! Разбрано?
– Тъй вярно, сър! – в един глас отвърнаха всички.
Дори празна, пластмасовата цистерна тежеше много, но с общи усилия моряците успяха да я преместят на старото й място. Вързаха я с въжета за по-сигурно и внимателно изтеглиха тялото на механика. Той все още едва си поемаше дъх, защото вероятно бяха счупени ребрата от едната страна на гърдите, но беше жив. С благодарни очи той погледна към стълбата:
– Момчета, изкарайте ме на палубата! Искам там, на въздух, на светло…!
Изпълниха желанието му и вече горе, под напора на силния вятър, боцманът го плесна леко по бузата:
– Ще пийнеш ли водка сега, Мише? Старши помощникът черпи!
– Полска ли е водката?
– Няма по-добра водка от полската! – изпъчи гърди старшият, а в сините му очи блеснаха весели искрици.
След малко всички бяха насядали по палубата около пострадалия механик и всеки надигаше бутилка водка. Капитанът се показа от един преден люк и нареди всеки да си изпълнява задълженията. Моряците, заедно със старшия помощник, погледнаха към боцмана, който се усмихна и отвърна:
– Я се скрий, мишок такъв! Намерил кого да командва той! Нали цялата беля стана, заради това, че си абсолютен некадърник! Ако фирмата не беше гръцка, никой нямаше да те назначи капитан, смотаняко недоклатен!
Капитанът хлопна люка, а старшият помощник каза:
– Аз съм длъжен да докладвам за произшествието! И повече с тоя нещастник не се качвам на един кораб!
– Момчета! – погледна си часовника един от моряците. – Знаете ли, че остават още петдесет и седем часа до Бъдни вечер? Може и да успеем да се приберем навреме! Вятърът вече е зад гърба ни!
– Ще се приберем, разбира се! – усмихна се боцманът. – А и да закъснеем, няма страшно! По-важно е, че се прибираме всички!
Легнал на една страна, пострадалият механик едва отпи от водката и запита:
– Как го каза долу, боцмане? Духът да е нависоко, нали? Ако знаеш колко високо е моят сега…! Жив да си, Калчо!
Той изтри очите си и отпусна глава с щастлива усмивка. Вятърът пръсна една вълна в очите на моряците и солената вода се смеси с радостните им сълзи. Вятърът буташе кораба към дома, за да могат по-бързо да стигнат те до най-близките си. Коледата вече беше разрешена!
.
