Илюстрация: Авторката
.
Написах хиляди писма
и по сезоните ги пратих…
Трептят със пчелните крилца,
блестят по изгрев благ в тревата,
шептят от злачния дъбрак,
нозете галят с морска пяна…
Огледай се, вред давам знак,
не казвай ти, че знаци няма!
Дано по есенен листец
скрит послепис да те омае
и с вече помъдрял гледец
узнаеш, че не всичко знаеш…
На зимата в покоя тих
писмо-снежинка да получиш…
За теб живях! И дишах в стих,
благословено праправнуче!
Рада Капралова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
