Снимка: БГНЕС
.
Разбира се, правителството е още в началото на дейността си, тепърва ще се сработва, още повече, че някои от министрите едва ли са били по вкуса на премиера и той е бил принуден да ги преглътне, макар да се е досещал какви лобистки интереси стоят зад (бих казал дори над) тях.
Рано е за изводи, по делата ще го познаем това правителство.
Но ме смущава именно това, за което смятам, че писах пръв, а после за същото проговориха от „Демократична България“. Става дума за опасността при количествената формула за разпределение на министерствата, всяко едно от тях да се превърне в зона на изключителна собственост на кръгове, свързани с партията, към която принадлежи съответният министър. Така, както бе при формулата 8:5:3.
С тревога наблюдавам как някои министри вече си правят, каквото искат, сякаш не са част от отбор, а феодали, притежаващи искрено и лично своите министерства.
Един пише статуси като редови гражданин, а не като ключов министър, произнасяйки се по въпроси от изключителна важност, без съгласието и може би без знанието дори на премиера.
Друг си формира смущаващ екип от съветници.
Трети говори за политики, различни от позициите на премиера.
Четвърти провежда срещи с персони, които едва ли биха се понравили на премиера.
Пети се кани да прави неща, различни от поетите от правителството ангажименти.
Да, не абсолютизирам поводите си за тревоги, но ефективното управление винаги се нуждае от ранно сигнализиране тогава, когато има индикации за възможни грешни ходове, ако предупреждаващите за това знаци се подценят или даже игнорират.
Правителството не е механичен сбор от определен брой министри. В действията и взаимодействията му трябва да има синергия, т.е. резултат, значително надхвърлящ именно механичния сбор от нещата, които всеки отделен министър прави.
А, за да има синергия, необходимото условие е правителството да е екип с общи цели и синхронизирани усилия.
Необходимото, но не достатъчното…
Проф. Николай Слатински
.
