.
Под същото заглавие на сайта на БНР е публикуван коментар на доц. Александър Сивилов в предаването „Политически НЕкоректно“, с подзаглавие „Промените в Източна Европа не бяха подбудени от Запада и уж свободното общество“.
Пълния текст може да намерите ТУК, чуйте и звуковият файл от предаването на Националното радио:
‘
По-долу ще прочетете тази част от текста, която е близка до моята представа, като съвременник на процесите отпреди 35 години и понастоящем редактор на Евроичикаго. Ще се радвам да чуя, прочета и евентуално да публикуваме и други мнения по въпроса. Защото без разбиране какво се случи в края на ХХ век, не бихме могли успешно да вървим напред в новия век.
Доц. Александър Сивилов:
„На 25 декември 1991 г. Михаил Горбачов произнася речта, с която обявява изчезването на Съветския съюз. Историята, която ни се разказва, е позната на всички, заради това ви предлагам един нов поглед.
Днес основната теория за Студената война е изградена върху версията, че свободният свят на Запада се изправя срещу тоталитаризма на Изтока и побеждава в този тежък пряк сблъсък. Ако обаче се вгледаме малко по-дълбоко, може да видим изключително много прилики между двете системи и определено би ни било трудно да преценим кой точно е свободният през това време.
Сателитите на САЩ в Южна Америка са управлявани от ултрадесни военни режими, които десетилетия наред избиват своите граждани, а един от най-успешните американски президенти, Франклин Делано Рузвелт, казва за диктатора на Никарагуа – Анастасио Сомоса: „Той е кучи син, но е нашият кучи син, заради това ще го подкрепяме“.
През 1947 г. Британия и САЩ подкрепят десницата в Гърция, за да приключи с най-силното ляво движение на Балканите. В края на 40-те и началото на 50-те години хиляди хора в Съединените щати са преследвани заради политическите си убеждения. Много губят работата, жилищата, семействата и живота си. Ще спра дотук с историите, които не ни разказваха за Запада, а сега да се обърнем към СССР и това, което много от нас са живели, но като че ли не си спомнят.
Когато през март 1985 г. в Москва на власт идва младият за стандартите на Съветския съюз лидер Михаил Горбачов, обществото в Източния блок е обнадеждено. И има защо. Промените започват изключително бързо и се движат успоредно. Съветското правителство начело с Николай Рижков започва постепенно отваряне на икономиката. В същото време Горбачов поставя началото на политиката на гласност.
Първоначално някои теми остават затворени – критика за Ленин е невъзможна, но само три години по-късно в Източна Европа вече може да се говори всичко, и то все още в рамките на социализма. Ако в някои държави стремежът на повечето хора е да бъде напълно разрушена системата, в самия Съветски съюз, а и в някои от другите сателити като Чехословакия и България, има много силни настроения за реформи и модернизиране на социалистическото общество. Търси се изграждането на една нова социална структура, обърната към хората, която може да отговори на техните нужди за свобода, демокрация и справедливост. (Бел. ред.: По това време се заговори от Андрей Сахаров за конвергенцията – вж. линк). Почти всички в Източния блок изглеждат толкова идеалистично настроени и само част от номенклатурата вече е прозряла възможността да замени политическата си власт с икономическа, за да може да предаде парите на своите деца. Това са и хората, които започват да говорят за капитализъм през 1989 г.
От казаното дотук може да направим еретичния извод, че демокрацията през 90-те години дойде, само защото обществото на социалистическите страни я поиска.
Всъщност, никой не очакваше разпада на СССР и на целия социалистически свят. Не го очакваха както хората, които живееха тук, така и дори разузнавателните специалисти от ЦРУ. Този процес се яви, поради желанието на част от формиралата се номенклатура да остане винаги на върха, да се превърне в истински елит и да няма нужда да се съобразява с нормите на социалистическата справедливост и морал.
Промените не бяха подбудени от Запада и уж свободното общество. Ако се питате откъде дойде демокрацията, отговорът е лесен. Тя бе донесена от обикновените хора на Източния блок. От всички тези, които се бореха за общи права и вярваха в един по-добър свят. Те раздвижиха постепенно ръководството на СССР и оттам тръгна една голяма вълна, която се понесе по света.
Бразилия и Аржентина започнаха своите преходи в началото на 80-те години, но без „перестройката“ никога нямаше да ги завършат. Чили направи своя референдум през 1988 г., но нямаше да махне Пиночет, ако демокрацията не беше вече навлязла в Източна Европа. Промените в Турция, Гърция и Испания едва ли щяха да се стабилизират без демокрацията, която се раждаше в социалистическите страни. Африка и Централна Америка излязоха през 80-те и в началото на 90-те от гражданските си войни точно поради факта, че вече във Вашингтон не можеха да плашат света с комунизма, защото той ставаше по-демократичен от самите американци. Ако трябва да се търси отговорност на Михаил Горбачов, то тя трябва да бъде фокусирана точно върху неуспеха му да управлява обществените процеси, а не в поставянето на тяхното начало, защото от демокрацията и свободата имаха нужда всички тогава.
За съжаление разпадът на СССР създаде у елитите чувството за победа. Чувството, че те могат да наложат един консенсус, но такъв, който само на тях им изнася. За няколко десетилетия никой не подложи на съмнение икономическия модел, в който живеем, нито изчезването на много от социалните привилегии и дори разпада на обществата, които всъщност започнаха демократизацията на света.
Днес същите тези елити се опитват съвсем да орежат демокрацията, която някога толкова много хора по света поискаха, но така и не получиха. В момента една огромна криза и обществена пандемия се използва за налагането на пълен контрол над всички. Стига се до там, че от днес за утре някой чиновник може да забрани всичко, което си поиска, в цяла една държава. Заради това е много важно да не забравяме, че когато обществата на Източния блок поискаха свобода и демокрация, те успяха, макар и за много кратко, да я дадат на света. Бъдещето е в ръцете на обикновените хора, нужно е просто те самите да го разберат.“
.
