.
И падат вечери,
на вятъра обречени –
объркани, тревожни, неспокойни –
не знаят закъде да се запътят вече…
Към нощта ли – с мислите й болни –
или към крайбрежната притома,
където вятърът е щурманът в реката,
вълните закачливи го догонват,
наоколо припляскват и веслата…
А горе някой ситото разтърсва
и пелената здрачна разпилява –
звездите дребни първи се изръсват
и бавно месечината изгрява.
Омиротворена, вечерта се връща
в покоите си кротко да полегне
и нищо че прозорецът е смръщен,
фантазията му е просто бедна.
Събрала мъдро звездните си билки,
ще седне вечерта пред чаша вино,
ще пие ароматите й скрити,
догдето сънят притегли я, невинен.
Станка Николова
–––––––––––––––––––––––––-
* Още от същата авторка – вж. тук.
.
