Илюстрация: Александър Углов, Аrtnow.ru
.
Колко сме жалки!
От какво се страхува съвременният човек? Ами от всичко!
Страхуваме се да не надебелеем, но се страхуваме и ако отслабнем без обяснение. Страхуваме се от вируси, но се страхуваме и от ваксини. Страхуваме се да не останем без работа, но се страхуваме да отидем на работа, а на самата работа се страхуваме да не объркаме нещо с документацията или политическата коректност. Страхуваме се да имаме деца, а когато имаме, се страхуваме, че нямаме пари да ги отгледаме „достойно“, все едно, че достойнството е в парите. Страхуваме се, че нямаме пари, а когато имаме, се страхуваме да не ни ги вземат…
Това сме ние, хората на двайсет и първи век. Страхопъзльовци!
Неотдавна си препрочетох книгата на дядо ми, в която той пише за живота си. Знаете ли от какво се е страхувал той? Страхувал се е, че ако го хванат с нелегалните позиви, които е разпространявал, няма да издържи на мъченията в полицията и ще погуби делото на Партията! И толкоз. Само от това се е страхувал дядо!
Носил е обувките си на рамо, за да не се изхабяват, първото палто в живота си е придобил на 27-годишна възраст, гладувал е по-голямата част от живота си, но не се е страхувал от нищо, освен от това, че животът му може да мiне напразно.
А ние? Ние, съвременници, живеем един напразен живот. Ядем, пием, правим деца и после се пънем в работата, за да могат и те да ядат и пият. Прави са управниците ни! Ние сме излишен баласт, мъка за себе си и за планетата. Поколението на дядо отдавна да е оправило всичко по света, защото то не се е страхувало да мечтае и не се е колебало да посвети живота си на мечтите!
Ние всички сме затлъстели. Някои като мен – физически, но болшинството – духовно. С имането в нашето поколение идва страхът, а със страхът идва духовната смърт. От какво ни е страх? Да не умрем? Та ние всички ще умрем! Страхувайте се, че не живеем! Да намерим душите си! Да ги изровим изпод пластовете еснафска мас, да ги почистим внимателно и ги пуснем да летят! А, ако не можем, то поне да не мачкаме душите на тези, които могат! Те не са ни виновни за нашата духовна импотентност!
Прави са управниците! За нищо не ставаме! Баласт ненужен сме и нищо повече, защото, ако бяхме истински хора, тях отдавна вече нямаше да ги има!
Фейсбук
.
