.
Дружество „Св. св. Кирил и Методий“ – Болград, Украйна, е изпратило на 22 януари т.г. писмо до президента Румен Радев, председателя на НС Никола Минчев, с копие до премиера Кирил Петков, министъра на външните работи Теодора Генчовска, председателите на парламентарните комисии по външна политика и по политиките за българите извън страната, председателя на ДАБЧ и др. В писмото се казва:
„В решението на този въпрос за Културен център предлага се да се закупи стара сграда в град Болград, на стойност около 500 000 грн. За ремонт на сградата също се предполага необходима сума, равна на стойността му. Нашето дружество е културно-просветно, не може да води икономическа дейност. Не разполагаме с такива средства. Очаквахме от 1993 година такива средства от Фондация „13 века България“ (бел. ред.: НДФ „13 века България“), които са били гласувани да се отпуснат в полза на Български културен център в град Болград. Времето си изминава и ние днес молим Вас, нашите сънародници, за помощ, да ни помогните в благородната миссия на ползу роду болгарскому, опазване на българщината на север от делтата на река Дунав, в Южна Бесарабия.“
Следва целият текст.
(Писмото в оригинал тук – За български център)
ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
Г-Н НИКОЛА МИНЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ:
ДО
Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ
ПРЕМИЕР МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
Г-ЖА ТЕОДОРА ГЕНЧОВСКА
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
Г-ЖА ВЕНЦИСЛАВА ЛЮБЕНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА
ДО
Г-ЖА АНТОАНЕТА ЦОНЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ ИЗВЪН СТРАНАТА
ДО
Г-Н ТОДОР ВАНЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
ДО
Г-Н МЛАДЕН СТАНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АСОЦИАЦИЯТА
НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА
Уважаеми сънародници!
Ребългаризацията в началото на ХIХ век след трите исторически български области – Мизия, Тракия, Македония, в националното съзнание трайно се установи и Южна Бесарабия или Българска Бесарабия. След устройството на 4 окръга на Бесарабска губерния в руската империя, българско общество твърдо застана зад национално-културно строителство. Така след малкото време през 1858 година с усилия на местните Възрожденци се отваря Болградско централно училище, добило известност като Болградска гимназия. Процесите на
българското Възраждане сред бесарабските българи са част от общобългарските процеси на национално Възраждане, обхванало българското общество през ХIХ век. Болградската гимназия, град Болград изпълниха своя дълг пред българския народ и дадоха на новата, възродена българска държава видни държавници. Имената им бляскаво се отбелязаха в битките на Шипка, Сливница, Съединението, Балканските войни, Първата световна война, управлението на българската държава, както и по време на триумфа и трагедията в динамични времена в историята на България през ХХ век.
Съдбата на българите в Бесарабия познава и доста трагични времена. Регионът за два века поне 9 пътя сменя своя сюзерен. Всяка държава, която според съдбата й започва да упражнява своята власт, без милост упражнява тотална денационализация на българското население. Повече от 100 години се провежда гагаузизация на част от българското общество с тенденции на бавна турцизация. Преживяват сменящи се от време на време русификация и румънизация. Тотално губи се от подобна политика будната част от населението. Днес сме изправени пред тотална денационализация на младото поколение. За съжаление, в българското общество в Южна Бесарабия по ред причини не съумя да създаде националноопазващи институции. Плахи опити за това в последно време след различни манипулации не дадоха резултати. Чуждици за българското общество трайно се натрапват и заместват природното естество. Компактната маса от стотици хиляди българи в региона няма практически нито една народноопазваща институция. От десятилетия културно- просветното дружество „Св. св. Кирил и Методий“, град Болград, с традиции на инициатор на ново българско Възраждане в края на ХХ и началото на ХХI век, се бори за откриване на културно-просветен български център в град Болград. Там, където българите са в своето мнозинство; там, където все още се бие пулсът на българщината. Днес, в условия на трайни динамични времена, след административната реформа в Украйна и създаване на голям Болградски район, където българите са в своето мнозинство, град Болград има нужда от Български културен център. Този културен център, според целите и задачите си, е необходимо да изиграе ролята за опазване на българщината в Южна Бесарабия. Завършили в Република България и придобили висше образование младежи от Бесарабия, в своята дейност като работници в Български културен център, с помощта на България биха могли да станат опора на българщината в Болградско. Град Болград от символична столица на българите в Бесарабия има необходимост с общи усилия на всички българи да се превърне в град с националноопазващи функции за българите в региона.
В решението на този въпрос за Културен център предлага се да се закупи стара сграда в град Болград, на стойност около 500 000 грн. За ремонт на сградата също се предполага необходима сума, равна на стойността му. Нашето дружество е културно-просветно, не може да води икономическа дейност. Не разполагаме с такива средства. Очаквахме от 1993 година такива средства от Фондация „13 века България“ (бел. ред.: НДФ „13 века България“), които са били гласувани да се отпуснат в полза на Български културен център в град Болград. Времето си изминава и ние днес молим Вас, нашите сънародници, за помощ, да ни помогните в благородната миссия на ползу роду болгарскому, опазване на българщината на север от делтата на река Дунав, в Южна Бесарабия.
гр. Болград
22.01.2022 г.
Председател на дружеството
Иван Половнюк
.
