Илюстрация: Уикипедия
Потегли срещу вятъра, момиче,
а той бе рязък, стръмен и студен –
и сянката по слънцето ти тича,
а ти стоиш безмълвна, като в плен.
Проблясват като свещи в долината
любовите, които преживя,
и камъни катурва планината,
които пак да мъкнеш към върха.
Защо стоиш пред кратера, момиче,
защо по равно нивга не вървя?
Да можеше поне веднъж да тичаш
без камъни, катурващи света.
Мариана Христова
.
