Кожата на света

.

Ирисите са картографирани терени
на необитаеми планети.

Реалността зеленоока е. Магьосница,
с повече съкровища
от всяка измишльотина.
Повече от n-тия брой гънки
на безстопанствените мозъци
и кънките на фантазиите им.

Дори подути,
дори полуслепи,
очите на змея от носа на кораба
бродят в орбити от реалността –
капризна,
непредсказуема,
ограбвана от гларуси
на едно сбърчено фризиране,
на едно тъпо сортиране:
камъчета по размер,
траектории по парабола
до блатото,
където мистиката се смачква.

Настъпена гъсеница,
диплите на необята плющят скъсани,
скелетът, върху който опъваме действителността –
платно непропускливо
за дъждовете разум,
за ураганите фанатизми.

Опитите да бъде изнасилена
тази устойчива кожа на света,
която нахалост и дивашки
се опитваме да нарежем,
срамувайки се да ходим без дрехи.

Зараства – подобно моята кожа.
Но не е моята кожа,
а е кожата на света.

Лъчезар Лозанов

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Авторът е роден през 1953 г. в София. Завършил е Българска филология и Журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в различни медии, над 20 години е бил редактор на културните страници на в. “Българска армия”. Негови творби са публикувани в „Родна реч”, „Литературен фронт”, „Литературен форум”, „Литературен вестник”, “Сега”, “Капитал”, “Септември”, “Пламък”, ”Страница”, „Факел”, „Съвременник”  и др., в литературни сайтове в България и зад граница (Оjosdepapel.com, „De caminantes y caminos“). Има издадени шест стихосбирки – „Скъсай опаковката” (1995), „Звярът” (1999), „Иго” (2002), „Болничен лист” (2015), „Стъкларии” (2016), „Кожата на света“ (2021). Носител на литературни награди. Член на българския П. Е. Н. център и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

.