Обсъжда се създаването на Обществен съвет към Комисията по политиките извън страната

.

На 6 януари т.г. се провежда първото заседание на Комисията по политиките за българите извън страната в 47-мия парламент, при следния дневен ред: „1. Приемане на Вътрешни правила за работа на Комисията по политиките за българите извън страната към 47-то Народно събрание; 2. Разни“. По време на заседанието членовете на комисията от различните парламентарни групи представят накратко себе си. Обсъждат се вътрешните правила за работа на комисията, приоритети в нейната работа, както и създаването на Обществен съвет към нея.

Ето част от това, което казва по темата за Обществения съвет председателката на комисията Антоанета Цонена: „Неслучайно в предложението не съм фиксирала краен брой. Можем да вземем решение да нямаме краен брой. Можем, ако решим, да определим краен брой. По-скоро бих искала (аз съм убедена, че ще има голям интерес) да си дадем по-голяма свобода по отношение на броя на участниците, защото например Националният съвет на българите в чужбина, който никога не е правен, е от 9 души, от които 4 се излъчват от институциите, 5 трябва да са представители от хората зад граница, така или иначе това никога не се е случвало, но на мен това обаче ми се струва твърде малко. Това е отговорът ми. Ако искате да обсъдим въпроса, можем да сложим някаква крайна бройка. Можем да направим и друго, ако решим можем да приемем отделно Правила за работата на Обществения съвет – това също го оставих много гъвкаво, без да го записвам – ние да преценим дали пък да не оставим това в ръцете на Съвета, когато го направим те да изработят някакъв механизъм, защото в по-голямата си част тези хора ще си взаимодействат дистанционно. Но това, което със сигурност трябва да се случи, по смисъла на Правилата, ние утвърждаваме състава, ние утвърждаваме председателя, който те избират измежду себе си (предполагам с едно съгласие биха излъчили) и всичко онова, което е разписано тук, но гледах да е само една рамка без много-много ограничителни условия, защото, пак казвам, няма предишен опит точно в тази комисия и си давам сметка колко много и различни организации, страни има заинтересовани от този процес и бих искала да си дадем свобода да го организираме по възможно най- (да кажа) репрезентативния начин, колкото и трудно да бъде това, защото това са различни общности, исторически общности, млада емиграция, стара емиграция, организации на тематичен, професионален, всякакъв принцип, така че трябва да посветим малко работа и усилия в тази посока. Междувременно аз ще започна да говоря с някакви хора, вие също помислете всяка политическа сила кого да покани или, ако имате идеи, можем заедно да се обърнем към тези хора и организации. За мен е много важно да участват обществени медии. Ние правихме такова заседание в предишната комисия. Смятам, че съдържание за българите зад граница трябва да се произвежда, но по много по-различен и по целенасочено като политика в дейността и на БНТ, и на БНР, и БТА.“

Седмица по-късно, на 13 януари, се провежда второто заседание на тази парламентарна комисия, при следния дневен ред: „1. Среща с Национален център за парламентарни изследвания за обсъждане на обхвата на последваща оценка на въздействие на Закона за българите, живеещи извън Република България, във връзка с член чл. 26, ал. 2 от ПОДНС; 2. Представяне от ръководството на Държавната агенция за българите в чужбина на дейността й през 2021 година и основните приоритети за 2022 година; 3. Представяне от НСИ, според предварителните данни от преброяването на населението, на тенденции в естествения прираст и миграционните процеси; 4. Разни“. Стенограмата от това заседание още не е излязла.

За тази седмица е предвидено поредно заседание на комисията, при следния дневен ред: „1. Информация от министъра на електронното управление във връзка с подобряването и разширяването на достъпа до електронни услуги за българите, живеещи извън страната; 2. Информация от министъра на образованието и науката за провежданите политики към българските общности зад граница и финансирането на тази дейност; 3. Разни“.

Следва стенограмата от първото заседание, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 1

На 6 януари 2022 г., сряда, се проведе редовно заседание (присъствено и дистанционно) на Комисията по политиките за българите извън страната

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на Вътрешни правила за работа на Комисията по политиките за българите извън страната към 47-то Народно събрание.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, се прилагат към протокола.

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и се ръководи от председателя на Комисията госпожа Антоанета Цонева.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден. Извинете за закъснението.
Предлагам в началото да се запознаем неформално, после ще Ви представя дневния ред, ще го гласуваме, ще преминем по същество и ще се движим делово. Заповядайте.

ИЛТЕР САДЪКОВ: Здравейте. Илтер Бейзатов Садъков се казвам. От Шумен, от Политическа партия ГЕРБ-СДС.

БАЙРАМ БАЙРАМ: Здравейте и от мен. Байрам Байрам от Кърджали, от Политическа партия Движение за права и свободи. За мен е чест да бъда в тази комисия, защото считам, че е много отговорна за всички наши български граждани извън пределите на нашата страна.

МАРИЯ БЕЛОВА: Здравейте и от мен. Казвам се Мария Белова. Първо да Ви пожелая една здрава и успешна година и ползотворна работа на цялата Комисия.
Депутат съм от 21 МИР – Сливенски избирателен район, Политическа Партия ГЕРБ-СДС. Народен представител в три парламента. За първи път съм член на тази комисия и се надявам на добра, организирана и ползотворна работа на Комисията. Благодаря.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря. Заповядайте.

ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Здравейте. Деница Николова, Парламентарна група на ГЕРБ-СДС, Втори многомандатен избирателен район – Бургас. И аз също съм за първи път в тази комисия, въпреки управленския ми опит като зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството дълги години. Надявам се с експертността си в управлението на европейски средства и фондове, заедно с всичката експертност и опит да допринасям наистина за ползотворната работа и конструктивния процес на заседанията ни. Благодаря.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря. Заповядайте, господин Костадинов.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря. Костадин Костадинов, Трети многомандатен избирателен район – Варна, ВЪЗРАЖДАНЕ.

АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Александър Симов, депутат „БСП за България“.
Вече за трети път съм в тази комисия и се радвам, че тя започва да придобива все по-голямо значение, защото в 44-тото народно събрание работата ѝ беше достатъчно маргинализирана. Надявам се на добро сътрудничество с всички. Благодаря.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: И аз благодаря. Заповядайте.

МОМЧИЛ НЕНОВ: Момчил Ненов от Двадесет и седми избирателен район – Стара Загора.
И аз съм за първи път в тази комисия, надявам се да съм полезен за работата.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: От коя политическа сила сте?
МОМЧИЛ НЕНОВ: От „БСП за България“.

ПЛАМЕН НИКОЛОВ: Пламен Николов, „Има такъв народ“. Изкушен съм от каузата на българите в чужбина и също така съм бил член на Комисията по външна политика в предишния парламент. Народен представител съм в последните три парламента. Благодаря.

ТАНЕР ТЮРКОГЛУ: Танер Тюркоглу от Политическа партия „Има такъв народ“, Седемнадесети МИР – област Пловдив.

ЙОРДАН МАДЖУНКОВ: Здравейте. Аз съм Йордан Маджунков от „Продължаваме Промяната“. За пръв път съм в тази комисия и в парламента като цяло. Живял съм в чужбина няколко години и така да се каже имам опит от първа ръка за някои неща. Надявам се да бъда полезен. Благодаря.

ИЛИН ДИМИТРОВ: Здравейте на всички. Илин Димитров, Трети многомандатен избирателен район – Варна. Много ми е на сърце темата за българите в чужбина. Мога да кажа моя скромен принос – над 200 бесарабски българи учат в Икономически университет – Варна по програма за обмен, което е страхотно и много ми се иска да виждам все повече българи, които се завръщат в България. Това е моя лична кауза.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря. Имаме и участник онлайн. Заповядайте. Чувате ли ни?

МЛАДЕН ЗАПРЯНОВ (чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Да, чувам Ви. Здравейте. Казвам се Младен Запрянов, Двадесет и девети МИР – Хасково. Темата за българите в чужбина много ме вълнува и аз съм в чужбина. Също така вярвам, че това е една комисия, която ще работи за интеграцията на българското общество и на хората, които са български граждани, независимо къде живеят те. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: И аз благодаря. Само да отбележа, че колегите Андрей Гюров и Пламен Шалъфов са ни уведомили. Те в момента са в заседание на Комисията по бюджет и финанси, просто днес има твърде много комисии и има малко засичания, както и Лъчезар Иванов ми се обади, че е в Комисия по здравни въпроси и като свърши там (надява се това да е скоро) също ще се присъедини към нас. Така че може да започваме.

Днешният дневен ред е много кратък.
1. Приемане на Вътрешни правила за работа на Комисията по политиките за българите извън страната към 47-то Народно събрание.
2. Разни

Някой има ли предложения по дневния ред? Ако не, нека да го гласуваме и продължим по дневния ред.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Всички сте получили Вътрешните правила, надявам се сте имали време да се запознаете с тях. Ще кажа само няколко думи. Правилата са изцяло съобразени с новия Правилник, дотолкова доколкото той имаше изменения. Включени са някои нови моменти, като например начина, по който се провежда участието на колеги, които са в карантина – това е включено в правилата, както изисква и нашият правилник, че ние в нашите вътрешни правила трябва да уредим реда и начина и вече имаме такава практика.
Комисията е от 17 народни представители. За нас кворумът е от 9 души, това е изискването, за да можем да заседаваме и да взимаме решения. Не толкова да заседаваме, колкото да взимаме решения. Този Правилник е малко по-либерален от предишния и дава възможност, ако няма кворум, да се продължи с някакви разисквания, но Комисията да работи, но само в случаите, когато не се изисква взимане на решение.
Другото, което е наследство от практиката на предишната Комисия, колкото и кратък живот да имаше тя – стигна времето само за три заседания, но тогава решихме да се възползваме от възможността, която и Правилникът ни дава, е да направим Обществен съвет към Комисията, в който да се опитаме да привлечем хора, които имат тази кауза, които имат принос към тази политика – организации в страната, извън страната, а така също и обществените медии, които имат задължения по смисъла на закони и стратегии, свързани с българите зад граница, и академичната общност.
По разбираеми причини ние не можахме да направим съвета, само решихме, че е добре да има такъв орган и сега отново сме включили тази разпоредба в Правилата, като се надявам наистина да го конституираме, за да можем да консултираме нашите политики със заинтересованите. А хората, които са заинтересовани са извън страната и в страната, и смятам, че трябва да имаме някакъв формат, в който, при положение, че българското законодателство, при все, че предвижда да има Национален съвет на българите зад граница – такъв досега никога не е избиран, защото просто закона, по който това се урежда не се прилага, ние ще направим първа крачка към това да привлечем заинтересовани страни, с които можем да обсъждаме своите политики. Те могат да дават позиции, становища, да предизвикват публичен дебат. За да може да не се получава едностранчиво определянето на участниците, аз познавам редица организации и хора от тази общност и ще Ви ги представя, привлека, но моето желание (и това е записано в Правилата) е да обсъдим дали Вие сте на същото мнение, че всяка една политическа сила може да промотира, представи, предложи поне двама участника в Съвета – било то организация, експерт и каквото прецени за добре, така че помислете в тази посока – кого можете да предложите. В самите правила е записано, че това все пак трябва да са хора и организации, които имат строго, ако не строго, то изявена позиция по този въпрос и принос по тази тема.
Бихте ли искали да правим дебат по този въпрос? Някакви съображения, защото това ще е сравнително нова практика за нашата комисия, но не е нещо непознато за други комисии.
При нас предизвикателството ще е доста голямо, защото, както сами знаете, има страшно много организации в чужбина, страшно много форми на организация, като започнем от читалища, библиотеки, спортни клубове, български църковни общности, училища, културни формирования – страшно, страшно много, което е радостно, разбира се, че българите по света намират форми да се самоорганизират и да развиват своите общности, така че ще трябва да направим една преценка, за да може да е орган, който да е полезен, да работи и в никакъв случай да не ограничаваме контактите си с тези организации, защото задачата на Комисията според мен е, че тя трябва много силно да се отвори към колкото може повече общности извън страната и да познава в детайли професионално, но наистина професионално както да събираме информация, така и да разработваме решения, свързани с проблемите и състоянието на българските общности зад граница.
И още нещо да кажа. Преди да тръгна видях предварителните данни от преброяването. По тези предварителни данни, казвам предварителни, защото окончателният доклад на НСИ ще излезе догодина, но и тези са много тежки като констатация – около 880 хил. българи сме загубили като население, като, разбира се, част от това намаляване на населението се дължи на отрицателния нетен миграционен поток, тоест повече хора си тръгват отколкото се връщат, освен всички други фактори, които влияят върху свиването на населението. И даже с голяма горчивина установих, че избирателният район, от който съм аз, е избирателният район изгубил най-много избиратели – над 60 хиляди. Казвам това, защото когато водих кампанията там наистина всички хора говореха за това, че младите са си тръгнали и там се живее по този начин – едните са тук, другите са там и като цяло е много тежко, и сега вече и числата го показват, така че има много работа.
Вчера направих една работна среща. Ще поканя както министъра на външните работи, така и на дигитализацията и други членове на кабинета. Ще структурираме такъв дневен ред, в който да изслушаме абсолютно всички, които имат отношение към тези политики. Правя така, защото те са хоризонтални – и Министерство на културата, и Министерство на образованието, и Министерство на труда и социалната политика, и Министерство на вътрешните работи, дирекция „Миграция“ имат отношение по различни аспекти от живота на българите зад граница.
Вчера направих една бърза среща с министъра по дигитализация, за да поставя въпроси, свързаните с това колко бързо, колко скоро и как в плановете на министерството да влезе дигитализацията на консулските услуги. Говорихме в един работен порядък да дойде, когато ние решим, и ще представи виждането на неговия екип как и кога би могло да стане това, разбира се, във взаимодействие с Министерство на външните работи.
Това е от мен. Имате думата както за въпроси, коментари, свързани с Правилата, така и ще се радвам да чуя Ваши предложения към дневния ред на Комисията в бъдещи наши заседания, за да можем аз, експертите, зам.-председателите да направим необходимото, за да имаме всяка седмица заседание, което наистина да е съдържателно и да води към някакво развитие в тази област. И след като приключим дискусията имам едно Предложение за решение, което да вземе Комисията, но ще Ви запозная с него, когато приключим обсъждането на тази точка. Заповядайте.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Този Обществен съвет към Комисията, за който коментирахте, от колко човека се състои, на какъв принцип се избират?

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Неслучайно в предложението не съм фиксирала краен брой. Можем да вземем решение да нямаме краен брой. Можем, ако решим, да определим краен брой. По-скоро бих искала (аз съм убедена, че ще има голям интерес) да си дадем по-голяма свобода по отношение на броя на участниците, защото например Националният съвет на българите в чужбина, който никога не е правен, е от 9 души, от които 4 се излъчват от институциите, 5 трябва да са представители от хората зад граница, така или иначе това никога не се е случвало, но на мен това обаче ми се струва твърде малко. Това е отговорът ми. Ако искате да обсъдим въпроса, можем да сложим някаква крайна бройка. Можем да направим и друго, ако решим можем да приемем отделно Правила за работата на Обществения съвет – това също го оставих много гъвкаво, без да го записвам – ние да преценим дали пък да не оставим това в ръцете на Съвета, когато го направим те да изработят някакъв механизъм, защото в по-голямата си част тези хора ще си взаимодействат дистанционно.
Но това, което със сигурност трябва да се случи, по смисъла на Правилата, ние утвърждаваме състава, ние утвърждаваме председателя, който те избират измежду себе си (предполагам с едно съгласие биха излъчили) и всичко онова, което е разписано тук, но гледах да е само една рамка без много, много ограничителни условия, защото, пак казвам, няма предишен опит точно в тази комисия и си давам сметка колко много и различни организации, страни има заинтересовани от този процес и бих искала да си дадем свобода да го организираме по възможно най- (да кажа) репрезентативния начин, колкото и трудно да бъде това, защото това са различни общности, исторически общности, млада емиграция, стара емиграция, организации на тематичен, професионален, всякакъв принцип, така че трябва да посветим малко работа и усилия в тази посока. Междувременно аз ще започна да говоря с някакви хора, вие също помислете всяка политическа сила кого да покани или ако имате идеи можем заедно да се обърнем към тези хора и организации.
За мен е много важно да участват обществени медии. Ние правихме такова заседание в предишната комисия. Смятам, че съдържание за българите зад граница трябва да се произвежда, но по много по-различен и по целенасочено като политика в дейността и на БНТ, и на БНР, и БТА. Ние правихме едно такова заседание с двете медии и БТА и те споделиха много интересни свои идеи, какъв опит имат досега и какво биха правили, но като цяло това в България е много слабо развита като идея изобщо, че обществените медии трябва да произведат специализирано съдържание за хора, които не живеят в страната, за да могат да ги информират по възможно най-добрия начин, да поддържат връзката, да им предоставят информация за икономиката, културата, развитието на страната по подходящ начин. Така че ще направим в тази посока необходимите действия.
При приемането на бюджета също ще имаме силна роля като Комисия в тези части, в които става въпрос за политиките за българите зад граница, когато става въпрос за българските училища, когато става въпрос за програмите, които подпомагат дейността на организации извън страната, когато става въпрос за културно-информационните центрове на Министерство на културата и т.н.
Аз ще поискам много внимателна разбивка от Министерство на финансите, за да си направим нещо като „разрез“ колко средства от различните министерства и програми, насочени в различна посока, в крайна сметка на годишна база се инвестират в тази политика. Досега тази оценка не е правена, но ние ще я направим като комисия, за да можем да имаме добра отправна точка – да знаем откъде тръгвам, да знаем колко бихме искали още да развиваме тези политики и с какъв капацитет (финансов и организационен) трябва да ги правим. Така че мисля, че това би била една от големите ни задачи при разглеждането на държавния бюджет много внимателно да направим „дисекция“ от нашата гледна точка както и да изслушаме различните заинтересовани в случая.
Предлагам следното: да решим дали ще имаме обсъждане по Правилата и да ги гласуваме и после да продължим дискусията. Има обаче нещо, което трябва да обсъдим. Това е денят и часът, в който се прави Комисията. Това, което Правилникът предлага е сряда в 15,00 ч. (Реплики: Не е ли в 16,00 ч.?)
Ние не го ли коригирахме? Не. Добре, имахме дискусия. Принципно, традиционно тази комисия винаги се е провеждала в сряда в 16,00 ч. Обаче искаме да запазим деня, но да изтеглим с един час напред, защото ни се стори от практиката, която имаме, че се получава много голям луфт.

МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, госпожо Председател. Искам да направя едно уточнение Сега идвам от Комисията по земеделие и Председателят на Комисията по земеделие ни уведоми, че Председателят на Народното събрание е поискал справка от всички председатели за деня и часа на провеждане на комисиите, тъй като всички знаем за това дублиране на по две комисии, и за да се избегне този момент е поискана такава справка и при невъзможност доброволно да се определят часовете ще има служебно определяне на тези часове и затова исках думата, тъй като в нашите Правила е фиксирано за сряда в 16,00 ч. Ако има такова служебно разместване, а ние вече сме гласували Правилата ще се наложи да ги променим.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Ще ги прегласуваме, но в тази справка ние трябва да представим нашето предложение. Предлагам да е сряда, 15,00 ч., ако обаче това не е добре спрямо останали комисии, ще се съобразим. Но така или иначе, по смисъла на практиката и на правилата, ние трябва да имаме час и дата в правилата. Нека ги приемем така – с поправка 15,00 ч.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Аз имам друга комисия по това време.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Добре, аз нямам против. Идеята беше да няма такива луфтове, но…ОК. Да направим така – нека гласуваме за сряда в 16,00 ч. и когато всички председатели се съберем ще се споразумеем, ще се информираме взаимно и, ако трябва ще правим някакви корекции. Предлагам да гласуваме така предложените Правила без да променяме часа.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: На Председателския съвет се взе решение това да бъде направено съвместно с Председателя на Народното събрание, което значи, че всъщност тази Програма ще бъде направена извън председателите на комисии и те всъщност ще се съобразят с възможностите, които двете сгради. Така че реално това няма да зависи от нас. Другата седмица вероятно вече ще бъде направено такова разпределение.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Моя да преминем към гласуване на Правилата.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Правилата са приети.
Гласувахме успешно правилата. Заповядайте. После аз ще имам предложение за гласуване.

ПЛАМЕН НИКОЛОВ: Тъй като тук сме се събрали хора, които са с различен политически, експертен опит, всъщност основната дейност тук трябва да бъде законодателната. Нали така? Общественият съвет си е обществен съвет той ще бъде свикан, ще бъдат дефинирани неговите принципи и с какво точно ще се занимава, но понеже Комисията така или иначе се занимава с различни видове дейности, които касаят българите в чужбина, е хубаво според мен да обособим някакви подгрупи, които примерно могат да бъдат посветени на образование, на култура и на проблеми, свързани с външната политика. Какво имам предвид. Добре е да знаем кое е приоритет за нас – откъде да започнем. Дали примерно от неща, свързани с документи, дали ще бъдат българските културни институти, дали ще бъдат центровете, дали ще бъдат образователните програми за българските училища зад граница, защото все пак трябва да имаме приоритети. Проблематиката е много сериозна и като законодателна база ще касае много законопроекти, които трябва да бъдат подготвени. Затова е добри си мисля да започнем от там, че е добре да приоритизираме дали първо ще се заемем например с юридическата част, тази която касае консулските служби и т.н. или пък ще започнем обратно от концептуалната, примерно с образование, култура и т.н. Не знам какво мислите по въпроса, хубаво е да го чуем като мнение. Благодаря.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Аз мисля, че е добра идея да има подгрупи по теми, ако хората биха искали да работят по този начин, да се включват в тях и бих предложила всеки да изпрати на сътрудниците своите предложение и да видим имаме ли съгласие по кои теми и как и на следващо заседание да направим обсъждане, включително и да си приоритизираме работата.
Пак бих повторила, според мен е много важно да започнем силно с бюджета. И не само, всичко онова, което знаем за него от момента на поставянето му на обществено обсъждане в средата на този месец и влизането в парламента, да знаем много добре нашите заинтересовани страни как са представени в този бюджет и да започнем интензивни изслушвания, срещи с министерства, с Агенцията – да видим и чуем те какво са поискали ние какво смятаме, че е добре, заинтересованите какво мислят, за да можем за първи път да защитим бюджет за тази политика на българите зад граница. В този смисъл приоритетите са важно нещо и да, с това завършвам, най-развитата политика от гледна точка на бюджета, най-силно бюджетираната в този смисъл, защото тя е и най-разгърната, е мрежата от български училища зад граница. Бюджетът за тях, инвестират се някъде около 14 млн. на година, което пак погледнато не е кой знае колко много, но това е най-голямото перо от всички неща, но те никога не са били разглеждани толкова детайлизирано – колко за услуги в консулствата, колко харчим за културно-информационните центрове. Сега е хубаво всичко да го направим, включително и да го представим на избирателите, че в нашата страна нещата изглеждат по този начин и смятаме, че това е добре, не добре или трябва да го променим. Така че смятам, че това е ОК. Кажете Вие какво мислите за начина, по който да работим. Предлагам, който има желание да се включва в някакви работни групи по определена тема нека си запише името и темата и ще видим на следващото заседание какво ние виждаме по този въпрос.
И понеже казахте, че да ние сме законодателна власт и е важно да приемаме закони, аз имам едно предложение към Вас. Тъй като единственият закон – закон (не говорим за различните видове стратегии, които има по темата), който засяга тази политика, е Законът за българите живеещи извън Република България, който е приет през 2000 г. Всички си даваме сметка, че един закон, приет преди 21 години в доста различен контекст, колко отдалечен се намира в момента от ситуацията – в него няма описани органи, които се занимават…., просто е, нали…, който го е виждал знае.
Затова моето предложение е да вземем Решение, въз основа на чл. 26, ал. 2 от Правилника, да възложим на Националния център за парламентарни изследвания да поправи последваща оценка на въздействието на този закон със срок до края на февруари. Аз да си призная направих една предварителна среща с ръководителя на този център. Първо ми беше интересно да се запозная с шефа на изследователския център на Парламента, защото наистина досега не бяха влизала във взаимодействие, как биха приели те една такава задача, защото те работят по следния начин. Те има годишна програма, годишен бюджет на различни теми за изследвания, които се одобряват от Председателя на Народното събрание. При тази среща се уточнихме, че това е много интересна тема и сравнително добър срок за тях, те искаха малко повече време, но аз смятам, че до края на февруари биха се правили с тази задача, и да получим един доклад, който без да спира нашата работа междувременно, да даде една оценка на това този закон в каква степен отговаря или не отговаря, какво е било въздействието, какви са дефицитите спрямо институциите изобщо, които се занимават с тази тема. Аз смятам, че това би било полезно като начало, а и те казаха, че за първи път получават такава поръчка от комисия и им се възлага някаква работа, така че смятам да се възползваме от капацитета на този изследователски център и да вземем такова решение, което да им изпратим и хората да започнат да работят по тази тема. За мен беше много добра новина реакцията беше позитивна, това не ме учуди, но има желание те да продължат да работят по тази тема и да го включат в годишната си програма. Те имат четири количествени национални изследвания, в които ние можем да задаваме въпроси, които те да включват и съответно да получаваме резултати, както и други теми, по-скоро други области от нашата дейност. Бихме могли да обсъдим с тях по-детайлно как да попадне в годишната им програма, така че ние да имаме повече информация, повече знания за това какво и как бихме могли да направим по-добре. Аз смятам, че това добра възможност.
Така че Ви предлагам този Проект на решение, на основание чл. 26, ал. 2, да възложим тази задача на този парламентарен център със срок до края на февруари. Ако сте съгласни нека да приемем решението, аз ще им го изпратя и те ще могат да започнат работа. Ако преценим преди да започнат можем да направим някакво заседание, в което по-детайлизирано да обсъдим това, което всеки един от Вас примерно би желал да включим в бъдещи усилия работата си с този Център.
Предлагам да гласуваме този Проект. Вие как гласувате? Искате думата. Извинете ме не съм Ви разбрала.
Отменям гласуването.
С тези маски понякога пречат човек да възприеме цялата динамика. Извинете. Заповядайте.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател. Първо, честито за Вашето избиране! Честита Нова Година на всички колеги! Да бъде ползотворна, здрава, и успешна!
Така. А сега конкретно по предложението. То е много добро, но аз Ви предлагам все пак колегите да се запознаят с този закон, тъй като не всички познават закона. Да се запознаят със Закона, за да можем ние конкретно да зададем задание. Когато се зададе едно общо задание не винаги отговорът, който ние ще получим ще ни задоволи, тоест ние трябва да зададем освен въпроса, а и конкретни параметри и конкретни въпроси към това за въздействие на закона спрямо нашите съграждани в чужбина. Така че аз ще подкрепя Вашето предложение, просто исках да направя това изказване, и смятам, че е добре преди всеки да даде предложение, да го направи след като се запознае конкретно със Закона и всички ще го подкрепим с най-голямо удоволствие, но да има конкретика, госпожо. Аз си позволявам от опита, който имам в Народното събрание, когато се поставят общо оценка на въздействие на даден законопроект, ако ние не сме фиксирали конкретно примерно теми, тогава отговорът, който ние ще получим, с оглед – предполагам това е и Вашата идея, да усъвършенстваме закона, тоест ние да направим допълнение към този закон

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Най-малкото за промяна на този закон.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това имах предвид. Да можем ние да получим информацията, която за нас е необходима, за да направим най-адаптивен Законът, за да може той действително да обхване всички проблеми на нашите съграждани. Благодаря Ви. Това е моето предложение. Моля да го поставите на гласуване.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Вие предлагате да го оставим за гласуване на следващото заседание, за да се даде възможност да се запознаете и да запишем за Протокола някакви конкретни очаквания.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Точно така. Това е моето предложение и моля да го поставите на гласуване.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Добре. Поставям на гласуване това предложение. Аз лично съм „за“.
За – 11, против 1, въздържали се – 1.

ПЛАМЕН НИКОЛОВ: Искам да обясня за какво става въпрос. Значи, когато един законопроект се внесе в Парламента, той задължително има оценка за въздействие, преди 20 години, говорим за онзи, който е внесен.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Тогава не е имало.

ПЛАМЕН НИКОЛОВ: Има. Със сигурност не е внесен законопроектът без да бъде обсъден нито на обществено ниво и т.н. Тогава е било при всички положения обсъдено това нещо и са дадени мотиви. След като тези мотиви са изложени ние можем много лесно с днешна дата да сравним каква е била идеята на законотвореца тогава. От тази гледна точка много лесно да се направи един анализ с днешна дата какво точно се е целяло като идея на закона и дали е осъществено. В момента говорим за това, а не за нов ЗИД, в който ние да вкарваме някакви допълнителни изменения без да знаем за какво става въпрос. Тоест, ние трябва да измерим ефективността на закона през последните 20 години. Това е идеята. Не е нужно да правим нов закон. Не е нужно.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Идеята беше, може би не съм се изразила правилно, да оценим единствения нормативен акт (защото между другото това е уникално като обхват), в чиито обхват са едни обществени отношения, които са толкова сложни, всеобхватни и съществуват от толкова години, да са уредени с един единствен закон, който е приет преди 21 години и никога …. Той има две промени, но те са абсолютно неотносими, те са чисто формални, затова ми се искаше да направим такъв доклад за оценка. Да познаваме в детайли, а не ние да проучваме, всеки отделно да направи собствената си оценка как е работил този закон, и тогава да решим дали ние като Комисия или като отделни политически представители (всеки според своя възглед – аз лично ще се радвам като Комисия да стане) бихме искали да внесем закон за изменение и допълнение, защото Вие сами ще видите, че ние все едно нямаме законова уредба буквално, което ще бъде голям принос от гледна точка на дейността на самата комисия, защото аз мисля, че това е важно да го направим и мисля, че това е важната стъпка. Имаме този акт, оценяваме неговото състояние и от там нататък в политическа дискусия да решаваме имаме ли съгласие, че примерно бихме правили ЗИД. Имаме съгласие, нямаме съгласи – от там нататък всеки е свободен да предприеме инициатива.
Но, това което гласувахме е предложението на колегата просто за следващото заседание да приемем това решение, за да може да се даде време всеки да се запознае. Нещо, което мисля, че е разумно. Ще го включим в дневния ред отново.
Вие гласувахте „въздържал се“ да не го отлагаме.

ПЛАМЕН НИКОЛОВ: Точно така.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Добре. Аз също бих гласувала „въздържал се“, но в името на консенсуса ще Ви подкрепя това предложение и ще го гледаме на следващото заседание, още повече защото се вижда, че има съгласие това да го направим. Така че – да. Ако искате тогава ще поканя и представители на този център, за да може, водейки се Протоколът, да се отговаря на чисто методологически въпроси, които в движение да се уточняват, и накрая, може би аз и някои колеги, които са по-заинтересовани, просто окончателно да оформим заданието, върху което да работят, но не бих искала да губим много време защото за самите тях този срок, който им предложих им се стори кратък.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Сторил им се е кратък? Аз точно това исках да кажа. Ако може да взема думата.
Законът е един от най-кратките въобще и точно поради тази причина смятам, че това което в момента се гласува не трябва да служи за отлагане на срока, защото Вие казахте края на февруари …

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Няма да го отлагаме.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да. Нека, когато следващата седмица, след като всеки е прочел тези няколко страници, които представлява този „изключително обемен и много сериозен“ закон и се запознаят с него (аз съм убеден, че всички са го чели в крайна сметка), но така беше гласувано – нека следващата седмица да не се използва като претекст да се отлага с още една седмица. Краят на февруари е даже много дълъг срок. Изключително дълъг срок и затова се изненадах като казахте, че им се е сторил кратък срокът.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Така усетих в дискусията, иначе няма някаква съпротива.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: То остава и да, има съпротива. Щеше да е интересно. (Реплики: „Заети са с други изследвания.“) Да, да, да – много, много са натоварени.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Няма да го отлагаме.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Под формата на реплика на колегата.
В никакъв случай, колега, не искам да протакам или нещо да отлагаме. Идеята на моето предложение беше следната. Тъй като имах честта да бъда в същата комисия в предишното Народно събрание – идеята е следната: след като закон, който се състои от три страници и половина, та след като се запознаем със закона, след като поканим председателя на центъра да можем да набележим задания, за които те да направят това изследване. Още по-точно, за да може съгласно философията на тази комисия, да можем ние да създадем един примерно продукт като ЗИД към този закон, с което ние действително да допринесем за подобряване на условията, като започнем от условията на живот и съответно на връзка с нашата Родина, така че да могат тези хора да се чувстват и да бъдат действително защитени, да се чувстват по някакъв начин обгрижени от нашата държава. Това е смисълът, който аз вложих. Нито за миг не съм имал предвид това, което Вие казахте за протакане. Напротив, така ние ще бъдем точно, конкретно насочени в кои точно теми и материя да бъде направено това проучване. Тъй като аз се занимавам с такива научни проекти и когато се набележат точно проблемите, акцентираш на проблемите, тогава решението се намира много бързо и ефикасно. Това беше смисълът и аз мисля, че госпожа Председателят ме разбра много добре и благодаря за това, че беше поставено на гласуване и беше прието. Благодаря.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: И аз благодаря. Разбрах аргументите Ви. Имате ли някакви други предложения? (Реплики: „Забравихме колегата при гласуването. Не разбрахме как е гласувал колегата, който участва в заседанието дистанционно“.)
Да, така е. Ако имате желание да ни кажете как сте гласувал. Това със сигурност трябва да го отчетем за Протокола. Извинявам се, че Ви пропуснах. Аз също трябва да се науча в тази ситуация с дистанционното участие. Извинявайте, че не Ви дадох възможност да кажете как гласувате. Заповядайте.

МЛАДЕН ЗАПРЯНОВ (чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Всичко е наред. Аз гласувах с вдигане на ръка, както се уговорихме със сътрудниците на Комисията.

ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Видели са Ви. Отчетено е.
Благодаря Ви, колеги. Ще бъдете информирани за уточняването – формално, неформално, наложено, доброволно и т.н. – какъв ще бъде графикът за нашите заседания оттук нататък, както и предложения за дневен ред.
Закривам заседанието.

.