.
Hаскоро Илон Мъск изрече истина, която обиколи цялото интернет пространство, тъй като е твърде актуална: „Правителството е просто най-голямата корпорация, с монопол върху насилието, от което нямате право на защита.“
В човешката история винаги е имало само две политически философии: свобода и власт. Или хората ще могат да живеят своя живот, както им харесва, доколкото зачитат същите права и на другите, или някои хора ще могат да използват сила, за да принудят другите да действат по начин, който те не желаят.
Философията на властта винаги е била по-привлекателна за властимащите. Въпреки многото им имена – цезаризъм, монархизъм, деспотизъм, социализъм, фaшизъм, комунизъм, социална държава – системите, въплътили тази философия, поразително си приличат помежду си.
Философията на свободата също е имала различни имена, но нейните защитници винаги са уважавали индивида, вярвали са в неговите способности да взема мъдри решения за своя собствен живот и са били враждебни към готовите да използват насилие, за да получат, каквото искат.
В своя велик труд „Втори трактат за управлението“ Джон Лок задава въпроса: Каква е целта на управлението? Защо имаме управление?
И отговаря: Хората имат права още преди съществуването на управлението – затова ги наричаме естествени права, защото те съществуват по естество. Хората формират управление, за да защитават своите права. Те могат да направят това и без управление, но управлението е ефективна система за защита на правата. И, ако управлението превиши тази роля, хората имат право да въстанат.
В Декларацията за независимостта Томас Джеферсън прави безсмъртно описание на принципите на свободата:
„Ние смятаме тези истини за самоочевидни: че всички хора са създадени равни, а техният Създател ги е дарил с някои неотменими права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие.“
Ако хората желаят да живеят в свободно общество, трябва да съзнават, че задължителна основа на такова общество е принципът за индивидуалните права.
Колективното право произтича и черпи основанието за своето съществуване, за своята законност, в правото на личността: единствената рационална цел и задача на общите сили за защита на колективните права е да изпълняват функциите на силите на отделните личности.
Както отделният индивид няма законно право да посяга със сила на Личността, Свободата и Собствеността на друг индивид, така и общите сили не могат да се използват законно за унищожаване на Личността, Свободата и Собствеността на отделни хора или класи.
„Човек не бива да бъде в служба на обществото, а обществото да бъде в служба на човека. Ако човек е поставен в служба на обществото, тогава е налице чудовищната държава и именно от това е заплашен съвременният свят.“ – Джоузеф Камбъл
Има граница, отвъд която общественото мнение не може законно да се намесва в индивидуалната независимост; такава граница трябва да се прокара и да се охранява от нарушаване. Това е точно толкова необходимо, колкото и охраната от политическия деспотизъм.
Общество, което отнема от индивида продукта на неговия труд, поробва го, опитва се да ограничи свободата на неговия разум или го заставя да действа срещу своята рационална преценка – общество, което поражда конфликт между своите декрети и изискванията на човешката природа, не е, строго погледнато, общество, а тълпа, сплотявана от институционализирано управление на банди.
Подобно общество разрушава всички ползи от съвместното съществуване на хората, няма приемливо оправдание и представлява не източник на ползи, а смъртна заплаха за оцеляването на човека. Животът на необитаем остров е по-безопасен и несравнимо повече за предпочитане пред този в съветска Русия или в нaциcтка Германия.
Ако едно общество иска да е свободно, неговото правителство трябва да бъде контролирано!
Тъй като защитата на индивидуалните права е единствената присъща за правителството цел, това е единственият присъщ предмет на законодателството: всички закони трябва да се основават на индивидуалните права и да целят тяхната защита.
Източникът на държавната власт е „съгласието на управляваните“. Това означава, че правителството не е господар, а слуга или пълномощник на гражданите. Правителството като такова няма други права, освен делегираните му от гражданите за конкретна цел.
„Илюзията за свобода ще продължи толкова дълго, колкото е изгодно. В момента, в който илюзията стане твърде скъпа за поддръжка, те ще свалят декора, ще преместят масите и столовете, ще дръпнат завесите и ще видите тухлената стена в дъното на театъра.“ – Франк Запа
В статията са използвани материали от Либерализмът. Идеи за свободно общество. Антология. Съставител: К. Манолов. (София: НБУ, 2007)
Източник: chetilishte.com
.
