.
Из бъдещата книга на Хасан Ефраимов
„Хвърлячът на ножове“
„ОБЕЗ-“
България се обезмагарявала.
Новината не съм я измислил аз. Това е твърдение на доктор от Тракийския университет в Стара Загора, а авторитетни ежедневници го разпространиха. Също така, вече нямало достатъчно мъжки магарета, които да заплождат магариците! Да ви кажа честно, аз специално дълго се чудих, дали да се смея, или пък да плача?
Ся, няма нищо лошо в това, България малко да се обезмагари. Толкова много са магаретата напоследък. Гарантирам, че обезмагаряването ще доведе след себе си и задължително обезмаскаряване. Но после, като се замислих за магаренцето ни, като бях малък на село… Такова умно и добродушно животно… и ми стана жално, че го сравняват с някои хора.
Аз ще ви кажа къде е проблемът на България. Проблемът е в една представка – представката „обез-„. Според мен, освен обезмагаряването, няма да е никак зле, ако България малко се и обезсвини. Виждате, навсякъде вече свиня до свиня. Добре ще е и малко ако се обезпаразити, че паразитите само смучат, без да дават, каквото и да е.
Да, ако бях управник на тази клета страна, щях да заделя малко пари от бюджета и да продължа и със задължително обезмишляване, че плъховете изпълзяха от каналите и вече са досущ по улиците.
Нямаше да спра и с това, а щях да извърша и задължително обеззаразяване, защото, като лекар ви казвам – не се ли спре заразата, тя продължава да се разпространява навред.
В България са много и хиените, чакалите и лешоядите. Поради това, щях да продължа и с обезхиеняване, обезчакаляване и обезлешоядяване. Подобаващо място сред мерките ми щеше да заеме и обезакаряването, обезгарваняването, че тъй грозно грачат, и обезприлепяването, за да не смучат повече кръвта на народа. Разбира се, трябва да има и обезпесяване, че с толкова много песове из сокаците… Ох, без малко да забравя обеззмияването, че с тази отрова, дето ръсят…
Естествено, ние като морска държава, ако не обхванем и морето, мерките ни ще са половинчати. Поради това, задължително трябва да има и обезоктоподяване и обезакуляване. Какви сложни думи, нали? Ама какви чудеса ще свършат.
Каквото и да направим, обаче, ще е неефикасно, ако не проведем обезовцяване на страната. В природата е така – хищниците все около овцете се въртят. Само не ми казвайте, че проблемът на България не е в представката „обез-„.
Тогава, обяснете ми, как настъпи обезверяването на страната? Ами, обезчовечяването? Дори нямаше обезболяване, ами така, на живо. Как така, изведнъж се появи обезнадеждяването на хората? Ами обездоверяването? Обезубеждението? Обезупованието? Обезбленяването? Обезшансяването? Обезмечтанието? Обезселяването? Обезлюдяването, как настъпи?
Да продължавам ли още?
Да му имам дертовете на колегата… Може да бъде спокоен – България никога няма да се обезмагари. Както и винаги ще се намери кой да заплоди магариците.
Всъщност, защо говоря само за България? „Обез-“ е навсякъде, по целия свят вече.
.
