Националният център за парламентарни изследвания да направи оценка на Закона за българите в чужбина

.

Председателят на Парламентарната комисия за българите извън страната Антоанета Цонева предложи Националният център за парламентарни изследвания да направи оценка на Закона за българите, живеещи извън Р България. Това стана на първото заседание на комисията, а решението се очаква да бъде взето на заседание следващата сряда, съобщи БТА.

„Един закон, приет преди 21 години, е отдалечен от ситуацията. Просто е нелепо. Затова предлагам да възложим на Националния център за парламентарни изследвания да направи последваща оценка на този закон със срок до края на февруари. След това да решим, дали ние като Комисия или като отделни политически представители, бихме искали да внесем предложения за изменение и допълнение на закона“, коментира Цонева. Подкрепи я Костадин Костадинов („Възраждане“), който изрази мнение, че края на февруари е много дълъг срок.

На заседанието Антоанета Цонева коментира също намеренията да покани за изслушване министрите на външните и вътрешните работи, на дигитализацията, на образованието и на културата, защото, по думите й, всички те имат отношение към различните аспекти от живота на българите зад граница. „Ще поставя въпрос колко бързо, колко скоро и как да влезе дигитализацията на консулските услуги“, подчерта Цонева.

По думите й в обсъжданията и дискусиите за българите зад граница трябва да участват и обществените медии. „Те трябва да произвеждат специализирано съдържание за сънародниците ни зад граница. БТА вече споделиха свои интересни идеи какво биха правили в тази насока“, допълни Цонева.

Тя цитира и първите предварителни данни на НИ от Преброяване 2021, според които страната ни се е „стопила“ с 880 000 българи. „Част от намаляването се дължи на това, че повече хора си тръгват от България, отколкото се връщат“, заяви Цонева.

Мартина Ганчева, БТА

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Ден преди първото заседание на Комисията по политиките извън страната към 47-ото НС, което се проведе на 6 януари, на 5 януари се е състояла работна среща на депутата от ДБ и председател на парламентарната комисия Антоанета Цонева с министъра на електронното управление Божидар Божанов и експерти, оповести на своята ФБ страница „Да, България“. От ДБ извеждат следните акценти:

„Най-прекият и бърз път на приобщаване на българите, живеещи в чужбина, към родината е, ако те имат същия достъп до електронни услуги.

Трябва да си дадем сметка, че в съвременния свят никога няма да живеем всички българи постоянно в родината си, но връщанията в нея и контактите с нея могат да са много по-чести, ако ги улесним максимално.

Електронната идентификация е предусловие за всякакви електронни услуги, включително и за българите в чужбина. Ефект от нея например е, че така ще може да се прави и онлайн промяна на настоящия адрес, което пък ще даде по-ясна представа къде са позиционирани съгражданите ни в чужбина и ще е основа за по-доброто планиране на ресурсите и капацитета, които са необходими на консулствата, за да предоставят услуги на нашите сънародници.

Към септември 2021 г. справката на ГРАО сочи, че от 1990 г. досега близо 745 000 българи са посочили настоящ адрес в чужбина. Това е много под броя на хората, които живеят извън страната. Тази смяна сега става единствено на хартия, когато например се издават или подновяват документи за самоличност.

Има необходимост да се направи преглед, заедно с представители на Министерството на външните работи, на най-масовите консулски услуги, които могат да бъдат дигитализирани.

Съществува необходимост от структуриран подход за събиране на данни за това къде се намират българите зад граница. Една от най-големите пречки за развиването на съдържателна политика за нашите сънародници извън страната е именно липсата на достатъчно надеждни данни за тяхното разположение.

Често пъти е необходимо да чакаш 6 месеца за консулска услуга, а в много страни, като Германия, където живеят 200 000 българи, консулствата не достигат. Според активиста за отворени данни Боян Юруков, особено тежък проблем за българските граждани зад граница е безумно големият брой документи, които имат нужда от заверка.“

.