Петък вечер в Лондон

.

Наша сънародничка във Великобритания:

В петък вечер тръгвам към централен Лондон на кръчма. В момента съпругът ми реставрира Националната портретна галерия на Трафалгар и съзирам удобния случай да изляза от моята махала и да се впусна в нощния жЕвот. Две години не съм излизала от махалата.

И така, към 18 часа отивам на гарата, да чакам влак. Живея на 20 минути с влак до Трафалгар. Хубаво, ама влакът не идва. Пише на таблото, че някой несъзнателен гражданин натиснал някакво копче, с кривите си ръчички, и сега влакът щял да закъснее. Разгеле, след известно време иде и влакът. Пише, че е до Чаринг крос. Надявам маската, понеже си зная, че ще уплаша пандемиците. Да, ама нали е студено – очилата ми се запотяват и губя гледка. Едва улучих вратата на влака. Седнах далеч от хора, избърсах си очилата, теглих една майна на Садик Хан и свалих маската. Гледам – тук-там маскирани. Които обаче гледат немаскираните с такъв уплах, че просто ги съжалих. Идеше ми да се провикна във влака: „Току-що преболедувах ковид и имам 100% естествен имунитет!“ – дано ги успокоя, да не получат инфаркти от немаскирания ми вид. Но после реших да ги държа в напрежение.

Слизам в централен Лондон и тръгваме да търсим барче. Първо барче – тра-ла-ла, второ барче – и то пълно до козирката, едва на третото, с романтичното име „Луна под водата“, имаше намек за места, но понеже на едни високи столчета – сама се отказах да се катеря там. В четвъртото барче, което се оказа басбая ми ти ресторант, наречен „Пържолената къща“, едно шкембесто чиче, със зализана прическа и порядките на елитен български кръчмар, ни прие на една масичка. А вътре, о, вътре – бъкано с народ, нафъкани като сардини, без никакви маски, перат телешки пържоли на гореща каменна плоча и лочат, разбирате ли, бира! Присъединихме се охотно към вакханалията. И след час излязохме доволни навън.

Какво исках да кажа с това излияние? Ами, исках да кажа, че животът си тече. Който го е страх да живее – негова си работа. С три ключа да се заключи у тях си, пет бустера да си сложи, две маски да си окачи – не протестирам! Само на мене да не пречи, да си живея краткия живот. Да не ме стрелка възмутено с очи, над маската, да не отваря прозореца на влака, щото така са го убедили от медиите, при 2 градуса навън и, изобщо, съм за мирното съвместно съществуване! Абе, няма ли кой да им каже на тези хора, че човечеството векове е живяло в компот от микроорганизми? Милиони са! Обяснете им, моля ви, че ще се гътнат от стрес!

Радост Даскалова,

Фейсбук

.