Карикатура - Борис Димовски, епиграма - Радой Ралин (из "Люти чушки")
.
Чета една успешно защитена дисертация, в която е установено 95% плагиатство!
Поинтересувах се това лице как се е учило като студент в Свищов. Оказа се, че успехът от следването е бил добър 4.35. А повечето от най-важните изпити са взети със среден 3.
И всичкото това не е попречило не въпросното лице да стане първо заместник-министър, после и служебен министър!
Замислих се – аз съм имал прекрасни докторанти, чудесни дипломанти, отлични студенти. Но засега държавата не се интересува от тяхното кариерно развитие.
Едно прекрасно с интелекта си момиче завърши преди време първенец на випуска във Военна академия, награждаваха го на плаца с какво ли не – грамоти, кортици, похвали, пари, говореха за него суперлативи, давахме му много позитивни препоръки. Обаче нито една структура в системата за национална сигурност не го допусна дори до конкурс! И това великолепно българско дете замина в чужбина.
А тук тройкаджийка и плагиатка (95%) ни е била и заместник-министър, и служебен министър!
Не казвам, че всички отличници трябва веднага да работят на високи постове в държавната администрация. Но се питам как е възможно талантливата младеж на България да предприема емиграция като евакуация, а посредствености да се издигат на такива ключови позиции в държавата?!
Хайде, дипломата за висше образование е получена, тапията е налице. Но поне плагиатството не може да бъде оставено без последствия. Още повече, че министърът на образованието акад. Денков на теория обяви война на плагиатството, а на практика не предприема нищо именно по този конкретен случай, макар че не само знае за него, не само е бил колега със споменатото лице, но като учен от висока класа му е нужен само един поглед, за да се убеди колко брутално е било плагиатството.
Нима отново и отново едно ще бъде на теория, а друго на практика?
Ала то, наистина някой бе казал, че на теория между теория и практика разлика няма, но на практика има…
Проф. Николай Слатински
.
