Кой е виновен за скандала с Джокович в Австралия?

Много хора са ме упреквали, че търся политиката във всичко около нас. Но вижте тази статия на БиБиСи (линк).

Прочетете текста и нека чуя Вашето мнение по въпроса. По-долу съм извадил и превел, според мен, най-важното от казаното в статията:

„Напрежението между федералните и щатските власти в Австралия съществува, защото всеки от тях желае нещо различно.

Администрацията на провинция Виктория иска номер едно в света на тениса да се състезава в едно от най-важните събития в щата.

Федералното правителство начело със Скот Морисън, чувствайки гняв, че на Джокович му е позволено да лети, иска да покаже на австралийците, че те контролират кой влиза и излиза от страната. И, че от всички – включително и от тенис звездата – се очаква да спазват правилата на Covid.

Това е година на избори и г-н Морисън е под огромен политически натиск относно справянето с вълната на коронавирус, на фона на нарастващия брой случаи на Omicron и хаоса в клиниките за тестване. Наблюдатели предполагат, че той може да е избрал да използва случая, като възможност да изглежда твърд по отношение на граничната политика на страната.

Но, в опитите си да изглеждат твърди по отношение на правилата на Covid и визовите изисквания, Скот Морисън и неговото правителство създадоха още по-голям хаос. Всяко изявление, което излиза, всеки детайл, който се появява, изглежда носи още един слой несигурност и неясноти.

Имаше много взаимни обвинения и сочене с пръст, но никой не излезе, за да отговори ясно на нито един от основните въпроси около тази история. Нито федералните или държавните служители – дори тенис асоциацията на Австралия…“

Ако прочетете този текст и се замислите, не Ви ли се струва, че Джокович по-скоро е пионка на шахматното поле на политиците?

Аз помня Студената война и помня как спортът бе ползван за политическа пропаганда, как дори най-великите спортисти бяха използвани и Олимпиадите бяха политизирани.
Нека припомня някои от знаменателните спортни събития през моя съзнателен живот, известни с политическата си подоплека.

Понеже споменах за шахматната дъска и спортистите като фигури от нея, ще започна с историческата и не само спортна битка между Боби Фишер и Борис Спаски (вж. линк).

Загубата на руснака в спорт, в който СССР доминираше десетки години, се сравняваше едва ли не с предателство към комунистическата партия и нейните идеи. Ето няколко карикатури от това време.

‘

‘

Последните две са на карикатуриста Halldor Petursson (1911-1976), който рисува по време на двубоя, и в тях показва лице в лице борбата между капитализма и комунизма, между силата на парите и идеологията.

Следващото голямо предизвикателство между двете системи бе суперсерията от мачове СССР – Канада през 1972 и 1974 г., в които блеснаха звездите на тройката Михайлов – Петров – Харламов – съотборници от ЦСКА и Сборная. И получиха ордени от Кремъл (вж. на снимката).

Всички от моето поколение, които са тренирали баскетбол поне един ден (като мен), знаехме името на Александър Белов – който за първи път в историята на този спорт открадна олимпийското злато от отбора на САЩ с кош в последната секунда – по-долу може да видите видеото и чуете оригиналния коментар от 1972 г.

А олимпийците на САЩ не излязоха да си получат медалите, което се вижда на следващата снимка.

След това дойде бойкотът на Олимпиадите. Първо – на игрите в Москва – 1980 г., а след това и в Лос Анжелис – 1984 г.

От друга страна, за Олимпиадиадите се хвърлят милиарди за лъскане на имиджа на политиците – зимните игри в Сочи през 2014 г. струваха на Путин и организаторите главозамайващите 51 милиарда долара. Но всички помним, че веднага след тях Крим бе присъединен към Русия.

На предстоящите през февруари игри в Китай също е обявен бойкот – този път той е само политически (вж. линк).

Който ме познава, знае, че аз отдавна бойкотирам професионалния спорт. Даже бях един от тези, които с действия се противопоставиха на решението на Иван Славков и БОК да се проведат олимпийски игри на Витоша. През 1992 г. кандидатурата на София достигна до финала и едва след второто (тайно) гласуване на олимпийските комитети загуби домакинството.  Ето един плакат от това време (снимката е от в. „Труд“).

Против професионалния спорт съм заради парите, които се хвърлят в него и в легалните мафиотските структури, в които са се превърнали много спортни комитети и федерации. Но политиците си затварят очите, за да има за масите зрелища. Нали отдавна се знае – народът не можел без хляб и без зрелища.

Но всъщност, докато гледаме Джокович, Надал, Гришо и… спортните бедра на тенисистките, знаете ли колко души умират от глад в същото време?

Според проучване на университета Джон Хопкинс, всяка минута гладът убива 11 души! Така след една недълга тенис среща от глад ще са починали над 1000 човека и това е много повече от поразените от Ковид-19.

Ето какво съобщение разпространиха от ООН преди няколко месеца: „35 милиона души по света умират от глад или са изправени пред риск от смърт“ (вж.линк).

А да се спасят тези милиони хора и поне да се нахранят, са достатъчни само 6.5 милиарда долара (линк), които са далеч по-малко от разходите за предстоящите олимпийски игри.

Но кому са нужни умиращите гладни? А Олимпиадата е необходима на политиците. И заради това се плаща на спортистите толкова много. И всеки, които се включва в оплюването или похвалите за Джокович, участва като пешка в политическите игри, дори сам да не признава това. Ето защо и скандалът няма скоро да затихне.

Не бъдете чужди пешки! На Джокович поне му плащат добре.

П. Стаматов

.