.
Коментар на наш сънародник във Франция
Французите са 67 милиона.
Според официалните данни, броят на записаните в регистъра на французите в чужбина към 2020 година е 1,8 милиона. Смята се, че има около 800 000 незаписани. Тоест, около 2,5 милиона. Според Жан-Ив льо Дриан, министър на външните работи, през март 2021 числото е 3,5 милиона.
Спрямо общото население това е между 3,5 и 4,5 процента.
Французите в чужбина са представени от 442 „консулски съветници“, които се избират на преки избори от записаните в „консулските избирателни списъци“ (онези първоначални 1,8 млн.).
Също така от 68 консулски делегати, 90 членове на Асамблеята на французите зад граница, 11 депутати в Националната асамблея и 12 сенатори в Сената.
Всяка година правителството е длъжно да дава отчет (в задължителен доклад) на Асамблеята на французите зад граница за свършеното от цялото правителство за тях. Също така е длъжно да се допитва до тях за всичко, което ги засяга.
На този фон българите в чужбина сме неясно число, защото никой не ни брои. Никъде няма официален регистър. Постоянни избирателни списъци няма. Има сметки, че сме около 1,5-1,7 милиона. Населението на България е 6,6 милиона.
Иначе казано, консервативно около 21-23 процента от общото население.
Депутати нямаме. Избираеми граждански представители към посолства и консулства нямаме. Асамблея нямаме, но трябваше да имаме един Национален съвет по закон от 2000 година и един друг по стратегия от 2014 година. И тях ги нямаме.
На българите, живеещи постоянно в чужбина, никой не се отчита, предполагам и защото няма какво да се отчете. Нас никой за нищо не ни пита, но пък няма и повод, защото като цяло нищо не се прави.
Ние имаме за българите зад граница една комисия в Народното събрание и една държавна агенция* във Външно министерство . И двете в последните 30 години** се занимаваха главно с паспорти и с историческите български общности в Одеса, Западните покрайнини, Северна Македония и т.н.
П.С.: На представянето на екипа му, министърът на културата в третото си изречение побърза да каже, че това, че е учил в чужбина, не значи че е „избягал от България“. Сам се презастрахова да не би някой да го причисли към „българите в чужбина“.
Министър-председателят е живял и учил в чужбина, даже имаше канадско гражданство. И той обаче говори за българите зад граница само като за една маса, която ще се опитва „да връща“, преливайки числа от една таблица в друга, и да задължава да се „връщат“ с фонд а ла Стамболов от края на 19 век.
Не е ли време да започнем да си говорим как да ангажираме българите с България и да използваме потенциала им, независимо дали живеят в Бургас или във Виена? Които, между другото, ако съпоставим влак със самолет, са на еднакво време разстояние от София.
И това с данъците малко вече не върви. Аз данъци плащам във Франция. Франция е нетен дарител в европейския бюджет, България е нетен бенефициент. И да, европейските данъци СА български данъци. С тях се строят пътища, ремонтират се сгради и какво ли още не.
Фейсбук
–––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Заглавието е на редакцията.
* Държавната агенция за българите в чужбина не беше досега към МВнР, а към Министерски съвет.
** Парламентарна Комисия по политиките за българите в чужбина (сега Комисия по политиките извън страната) съществува от 7, не от 30 години.
.
