Илюстрация: Авторката
.
По белотата на снега се връщам
в онзи свят,
останал непокътнат в мен –
където е усмивката на мама
и топлината на ръцете й.
Където дните са подвързани
със радост и безгрижие,
а утрините ухаят на липов чай
и зима.
Където през нощта студът
е ваял по прозорците цветя,
а аз ги разтопявам с дъх…
*
От спомените внезапно ме изтръгва
звънът на нотичка, изпусната изящно
от невидим кос
върху кристала на мълчанието…
Людмила Билярска
.
