.
Много щати и градчета сме обиколили в Америка, но за първи път попадаме на място, където християнството се усеща на всеки ъгъл. И то по най-различните му форми – къде като усмихнати жители, пожелаващи „Весела Коледа“, къде като родители, вярващи, че „The eyes of the LORD are everywhere“ и закрилят децата им; къде като църкви на най-забутаните местенца, особено в по-старите квартали. Усеща се онази невидима ръка, която е водила хората всяка неделя на църква, която обикновено е поставяла началото на всяко градче.
А тук църкви да искаш. Минаваш през улици с полуразпаднали се къщи, през забравени от хората полета, през пътища в… нищото и изведнъж – църква. Там, на кръстопътя, сякаш указва пътя в бъдещето ти, да не се загубиш.
На север по Мeксиканския залив – около Cristal River, Alligator Point или дори St. George Island, всичко е запазено, с малки промени, както преди 70-100 години; може да няма бензиностанция, но църква има. St. George Island може да е един, но църквите с името St. George във Флорида са поне 10-12. Първо си помислих, че е случайност, но когато се разходиш в Малката Гърция (Tarpon Springs), където има най-красивите гръцки църкви и магазини в района, а гръцките ресторанти в центъра му са повече, отколкото тези, които посетихме на остров Тасос. За руските и сръбските културни центрове да не говорим. Виждам, че има поне 4-5 арменски и десетки католически църкви. Дори ние, българите, сме успели да създадем две – една в Тампа („Света Петка“) и една в Орландо (St. George Orthodox Church).
Онзи ден, докато се разхождахме на юг, изведнъж зад един завой се откри най-величествената сграда в района – огромна, за нашите мащаби, сръбска църква, кръстена на Св. Сава, чиито кубета разнасяха светлина надалеч. Влязохме, запалихме свещичка. Тишина, хармония и само погледите на Онези над нас – там. Отгоре и от иконите ни гледат.
Излязохме, тръгваме и хоп – на отсрещния ъгъл, по диагонал – украинска църква. До нея, културен център със знамената на Украйна и САЩ едно до друго. 500-600 метра по-нагоре още една – славянска църква. Не ми се беше случвало на едно кръстовище да видя две църкви, но тук, във Флорида, в „Земята на църквите“, всичко е възможно. Явно районът е пълен с преселници от нашите земи. И като се замислих – при градове със звучните имена Odessa, Venice, St. Petersburg… няма как да не усещаш, че си си вкъщи. Новата Европа е тук. Пренесена.
Сега, като гледам, и Америка се пренася тук (Флорида е №1 по приток на вътрешни емигранти през последните две години). Непокътната, запазена засега, дори от ръката на глобалния нихилизъм. А и хората сами си пазят това, което ги е съхранило и което позволява без проблем да съжителстват евреи и германци, арменци и гърци, българи и хондурасци, и германци, мексиканци и пуерториканци, нигерийци и корейци, кубинци и китайци. И да се разбират, и уважават. Толерантността в този странен, но запазен като религиозност щат, е удивителна. И на живеещите не им остава друго, освен да ядат, да се молят и да обичат.
.
Текст и снимки:
Андрей Ненов
.
