Безкръвно

.

Разказ от Цветан Бошев

Беше тръгнал с пикапа си от крайбрежието на Индийския океан малко след полунощ и се набута в трафика на Джоузи /1/ някъде към осем. Изнервяше го това фучене, както и запекът по артериите на града. Разни пикли му показваха среден пръст от лимузините си, при най-малкото му колебание накъде да завие. Мъжете бяха по-въздържани, но и те присвяткваха. „Бързат за работа хората“ – самоуспокои се той, но нервите му го наведоха на доминантата в мислите му напоследък: „До месец-два трябва да тръгнат!…“ – си рече и струйчица слюнка, изтървана при сладостното преглъщане, текна от ъгъла на устата му. Бузите му от тъмен восък се карамелизираха от възбуда и забравен тик на дясната му скула се обади.

Без предварителна резервация успя да си хване стая в обичайното си хотелско убежище в Роузбанк, удари си един блажен шампоан в прозрачната душова кабинка, въпреки че ваната, клечаща на малки криви крачета, го мамеше с отблясъците на крановете си. Огледа критично побеляващия си пубис в огледалото, изсуши дългата си сребърна брада в мека хавлиена кърпа от чист памук, попи напъпилата пот по голото си теме и навлече нов кат дрехи – колосана бяла курта и куфей /2/.

На бара във фоайето завари цифром и словом един дебел африканер-чаепиец, намъкнат в примачкано сафари, който посмукваше пурета често и на малки дръпки, като сукалче. Седна през стол и поздрави него и бармана-калър.

– Добро да е утрото и на теб, ама май ни чака задушен ден – отвърна му енотът, пафкайки.

– То нам няма угода – усмихна се новодошлият. – Какъвто и да е, все ще му намерим кусур. – И приглади несъществуващите си мустаци. – Първата ми жена ми писна най-вече заради неспирните си недоволства от климата: „Що вали сега?“, „Ега ти вятъра!“, „Туй слънце сякаш не мърда…“ и т.н. Ще намери такова време на мук! „Иди в Европа! Кеф ти в Швеция без слънчеви очила, кеф ти в Норвегия, дето е половин година ден, другата – нощ, та да мирясаш“ – я посъветвах. – И тя отиде, ама в България. Бяхме се учили да караме ски там и като се развеждахме ми каза, че времето вече навсякъде се било развалило. Не беше стока. Отърва ме Аллах от нея.

– Още едно оправдание що не се женя, а прехвърлих четиридесетака – вметна барманът. Колко жени имаш?

– Три хартисаха. Първите две съм ги заточил в магазините си в Лесото. Не ми стига мъзгата вече да ги покривам по волята на Всевишния. Пък и те са доста дърти. Живея само с трийсетгодишната. Питомна хубостница. Фръцка се с нови клоки-та /3/ всяка седмица и това й е всичката беля. Сякаш има някаква разлика, все една кройка са. Ама като седне с приятелки на замрежена веранда, се фукат с джинси, дрънкулки и гримове. Нека се радва хайванчето! – въздъхна.

– Аз търпя, търпя, пък й шибна на моята един с опакото… – отпусна се и бозайникът и огледа доволно пухкавата си китка.

– Чудя се как ли би ми се отразил един драфт? Пресъхна ми гърлото да въртя геврека тази нощ.

– Няма „рано“ за хубавите неща – нахили се барманът. – От Дърбан ли си?

– От Дърбан.

Абдул беше благ, дребен индиец, с тен на антрацитни въглища. Наближаваше седемдесетте.

– Винаги прескачам там късно през есента – уточни дебелакът, сякаш някой се интересуваше от навиците му. – Влагата вече се е разнесла, дишаш цици и задници с очи по плажовете, акулите са забили в дълбокото. Ти знаеш ли, че в Дърбан е най-големият научен институт в света за изследване на психиката на тези хищни парантии?

След малко и тримата, радостни като средношколци, се гледаха през ситната роса по халбите.

– Вие, мюсюлманите, много се отракахте май?

– Не пречи на вярата – конкретизира Абдул. – Имам племенница, която нагъва и свинско. Не била от Саудитска Арабия, така че всеки да си гледал в неговата чиния.

– Американци установили, че в свинската сланина имало по-малко холестерол, отколкото в телешкото – се възгордя с ескалиращата си осведоменост напращелият.

– Ти по какво тинтири-минтири насам?

– Снабдявам магазини за антики, предимно мебелни.

– О-о-о, не! Никакви такива и ритуални маски, и каквото и да било, принадлежали другиму! Един сангома венда /4/ ме наплаши, че могат да пренесат лоша участ. Някой умрял от червен вятър или синя пъпка, децата му разчистват вехториите, ти ги купуваш и хоп – болестта му цъфнала в политурата!…

– Маса на пъпки, супер ще да е, да ти стои все накриво чашата! А креслото да ти духа… и да те масажира с червен вятър – изхитри се барманчето.

– Абе, като ги минеш с отвара от джераниум /5/, лошото бяга. Важното е да нямат дървояд.

– Чел съм, дето тези гадинки се делят на браншове – точилари, часовникари и какви бяха още? Я ме светни!

– Едните ти стържат в ушите нощем, другите цъкат с челюсти да ти подскажат, че възрастта ти напредва. Но са повече семейства – внезапно се оживи Абдул. – Особено мръсни са Сечковците, защото ти правят сечено завинаги. Могат да ти оглозгат и гредите, и дограмата. Стават доста тлъсти. Спасение няма дори и с карате.

– И кои други бойни изкуства бе, човече?

– „Карате“ е силен препарат за третиране на добичетата, ама полза никаква. Най-много да си изтровиш домочадието. Освен това бръмбарчетата имат и летежна фаза. Пипва ги сексуалният глад и хвъркат навсякъде да се пърцат. Сетне снасят яйца и личинките им се заселват в някой викториански шкаф, струващ едно топи /6/ пари. Лекуват се само с огън. Не знам точно защо, но в Джобург /7/ не се срещат често. Затова доста мои сънародници от бранша битуват тук. Доставям на двадесетина магазина стилна мебел от добри китайски заводи франко пристанището и проверени антики от пра- и прадядовско време.

Барманът се наклони над плота с престорена тайнственост и съобщи:

– Страшно мезе са! Мой приятел ги въди в стара постройка, гони ги с някаква миризма и ги дърпа с пинсети. Жълтата риба се нареждала на опашка в Крокодайл ривър, а на торния червей обръщала сърдито гръб.

– Нека ви кажа какво знам за червоядината от друга гледна точка. Астрофизиците наричат така въображаема тънка тръба от пространство-време, свързваща отдалечени райони на Вселената или паралелни вселени-бебета, която би могла да предложи възможност за пътуване във времето. Оня ден го четох – пак се наду и разкикоти бурът /8/.

– Както е тръгнало, Сечковците могат и на тая тръба да й видят сметката – коментира Абдул сардонистично. – Много са яки.

Тогава му бръмна селфонът. Вдигна го и останалите чуха фанфарен мъжки глас:

– Ес салям ю алейкум, Ча-ча! /9/ Колко ти остана да бръмчиш?

– Ва алейкум сакаам, сине! /10/ Пристигнах, освежих се и даже си разтягаме масали с едни хора в хотела. Ще обиколя аверите да събера поръчки и ме чакай за обед! Нося ти подарък. Ще ти се завие свят! И да го сложиш на витрината, ама няма да се лакомиш да го продаваш!

– Благодаря ти, Ча-ча, съсипа ме от глезотия!

– Тепърва ще те съсипя, юначе!

– Не с бави, че Фатма вече е до лакти в пилафа!

Абдул се раздели със събеседниците си, без да се ръкува, и тръгна по дела. Претупа ги набързо и още в 11:45 свирна на обкованата медна порта на кръщелника и кумеца си в квартал Линейжа, който държеше под дванайсетстайната си къща просторно хале, тъпкано с изискано обзавеждане за милиони.

Оня ахна от възхита като отвориха задната врата на пикапа. Вътре се мъдреше масивен комод, комбиниран с писалищен секретар от времето на крал Джордж ІІІ, богато инкрустиран със седеф и пиринч. Младият знаеше от каталозите, че са оцелели само броени уникати.

– С жена ми Шърли го избрахме! И тя трепери сега дали ще ти се хареса, пък и на Фатма.

– Аллах да ви поживи! Сърцето ми спря, Ча-ча!

Прегърнаха се и похапнаха с пръсти от овнешкото оризато. Фатма надничаше зад пердето, за да принася напитки и сладкиши.

Абдул не рачи да преспи, защото на другия ден трябваше да разтоварва контейнер на пристанището. Пак се прегърнаха и се разделиха сърдечно.

Пет минути след това той удари спирачки с треперещи нозе в локалния отбив на магистралата и се отпусна на седалката с невиждащ поглед. „Аллах акбар! Летете и се плодете, Сечковци!“.

През влажния декември, връщайки се от пазар в дърбанския си дом, беше мярнал в склада косматия задник на кръщелника, изпращаш тласъци в междубедрието на Шърли, под запретнатото й портокалово пунджаби /11/ върху едно бюро в стил Луи Кенз.

25 февруари 2010 г.

Йоханесбург

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Умалително име на Йоханесбург.
2. Традиционна мюсюлманска мъжка дреха, наподобяваща рокля и везана цилиндрична капа.
3. Вид мюсюлманска женска дреха.
4. Народен лечител, шаман от племето Венда в Южна Африка.
5. Здравец или мушкато.
6. Също като куфей.
7. Също като Джоузи.
8. Нарицателно за наследник на холандските преселници.
9. Ча-ча (куме, чичо).
10. Мюсюлмански поздрав – отговор.
11. Друг вид мюсюлманска женска дреха.

Източник: LiterNet

.