Черква потопена

.

Стихове от Василка Петрова-Хаджипапа

ЧЕРКВА ПОТОПЕНА

Душата ми е черква потопена
на дъното на язовир.
Дошлият тук
най-първо
кротко се прекръства,
при мокрите светци присяда
тихо и без звук.
Зачаква после
в тишина и мир.
Задуха ли пък бриз,
вълните му повтарят
забравени и заглушени
камбанни гласове.
На светите деца
от мокрите стени
думите неказани.
Във мрака влажен
тихо те бълнуват.
Седни и ти
тук на брега до мен,
да чакаме до изгрева
на идващия ден
удавените думи
да изплуват.

ТАНЦ ВЪРХУ НОЖ

Танцува човечеството върху върха на нож.
И с бомба със закъснител във ръцете.
В пропастта под него бавно
повява вятър черен
и се спуска нощ.
Мъдростта заровена е
в гроб, в земята,
а обичта е плячка на
палач.
Кръвта и изгорялото месо човешко сякаш
стават бъдещ спомен.
И върху развалините на света
се сипе изпепелен радиоактивен сняг..

РАЗГОВОР С ВСЕЛЕНАТА

.         На Филип, Василия, Марк и Христос

Kогато след много приливи и отливи,
след стотици фази на луната,
след хиляди потрепвания
на земното око
стопя се
като снежинка
под нажежен космичен лъч
и попия в земята,
оставаш ти
и младото ти тяло.
От него моите клетки
все още и задълго
с вселената туптяща
ще си разговарят.

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Василка Петрова (по-късно Петрова-Хаджипапа) е родена в София. Завършила е Немска и Английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От десетилетия живее в Никозия, Кипър, заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език; занимава се и с литературна и театрална критика. Заедно със съпруга си превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи са поставени в Кипър “Опит за летене” на Й. Радичков и “Последната нощ на Сократ” на Ст. Цанев. Малка антология на българската поезия, изготвена и преведена от двамата, е публикувана в кипърското литературно списание “Неа Епохи”. Първата й книга със стихове “Глътка въздух” (1983) излиза в Кипър на гръцки, макар че голяма част от стиховете са писани в България. В Кипър излиза и стихосбирката й „Единствената дума“ (2009). В България излизат книгите й „Отложен живот“ (2003), „Орехови думи“ (2009) и „Огледални вселени“ (2021). Нейни творби са преведени на английски, италиански, френски, албански и турски език, представена е в много кипърски, гръцки, български и други европейски антологии. За нея поетът Георги Константинов пише, че е „станала знаково име и в българската поезия, и във втората си родина Кипър“. Член е на СБП, Съюза на кипърските писатели, Кипърския ПЕН център, Лигата на българските писатели в САЩ и по света, Международния институт за театър. 

.