.
През изтеклата седмица една новина обиколи света – цитирам:
„Лoĸдayнът имa нyлeв eфeĸт въpxy бpoя нa cмъpтнитe СОVІD cлyчaи.
Cпopeд изcлeдoвaтeли oт aмepиĸaнcĸия yнивepcитeт „Джoнc Xoпĸинc“, oгpaничeниятa, нaлoжeни пpeз пpoлeттa нa 2020 г. зapaди ĸopoнaвиpyca, ca имaли cлaбo зaбeлeжимo въздeйcтвиe въpxy cмъpтнocттa в CAЩ и Eвpoпa, нo ca дoвeли дo cepиoзни иĸoнoмичecĸи и coциaлни щeти.
Иĸoнoмиcтитe, ĸoитo ca нaпpaвили мeтaaнaлизa, изчиcлявaт, чe дpaĸoнoвcĸитe oгpaничeния, вĸлючитeлнo зaпoвeдитe зa ocтaвaнe y дoмa, зaдължитeлнитe мacĸи и coциaлнoтo диcтaнциpaнe, ca нaмaлили cмъpтнocттa oт СОVІD caмo c 0.2%.“
Вижте колко много цитирания се откриват в интернет на английски, руски и български език.
.
.
.
Както виждаме на снимката долу, новината е попаднала дори и в регионалните ни медии.
.
Как да не се зачудиш на това единодушие на медиите по цял свят? Та нали дори сега, по време на започналите Олимпийски игри в Китай, не спират разногласията и споровете почти по всички останали въпроси.
Докладът от yнивepcитeта „Джoнc Xoпĸинc“ може да се открие ТУК. Но преди да се запознаем с него, нека поговорим за мерките за борба с разпространението на Ковид на най-голямото спортно събитие тази година.
Ето какво четем за тях, като можем да си представим, че това са мероприятия, които са използвани в Китай от самото начало на пандемията, тъй като страната, за разлика от почти целия останал свят, не се отказа да въвежда карантинни мерки (локдаун).
“За да сведе до минимум рисковете, които неизбежно възникват от пристигането на десетки хиляди спортисти и много делегации в страната, домакините прилагат т. нар. система „балон“. Всички хора, пристигнали на Олимпийските игри, могат да се движат само в рамките на „затворен кръг“ – той включва летища, места за състезания и тренировки, както и олимпийските селища.
Участниците в игрите трябва да бъдат ваксинирани – руски и други ваксини също са приемливи. Това правило не важи за спортисти под 18-годишна възраст или такива с медицинско освобождаване от ваксинация. Приемат се и други неваксинирани спортисти, но те трябва да са пристигнали три седмици преди началото на състезанието.
За да влезете в страната, ви е необходим и „зелен“ QR код в специално приложение, което е създадено за игрите. Преди да го получите, е необходимо в рамките на две седмици да попълвате „здравен онлайн дневник“. В него трябва да се опишат евентуални симптоми ако има такива и контакти със заразени.
Тези, които преминат положителни тестове след пристигането си в Китай, се изпращат в специални изолационни хотели (а ако имат симптоми, те се хоспитализират). Ситуацията в един от тези хотели е описана от кореспондент, който е имал положителен тест: „Забранено е да напускате стаята, която е от 20 квадратни метра и е предназначена за един човек. В стаите има всичко необходимо за комфортен живот. Те са с независима климатична система. Не позволява на въздуха да циркулира между помещенията, което е важно по отношение на разпространението на коронавируса. Леглата в олимпийското село се регулират за наклон, височина и размер. Има безжичен интернет и цялото оборудване се управлява с помощта на специално приложение на смартфон. A роботите вършат почти цялата работа, която по рано са изпълнявали хората.
Тези, които нямат симптоми на Covid-19 и получат два отрицателни PCR теста, могат да напуснат хотела за изолация. Но до края на игрите възстановените пациенти са поставени под специален контрол: нарежда им се да измерват температурата си два пъти на ден, да правят ежедневно PCR тест и да поддържат социална дистанция.
Специални правила важат и за спортисти, които са били в контакт с болни – те трябва да спазват карантина в единична стая, да правят PCR тестове в продължение на седем дни, да носят маска през цялото време и да се хранят сами.
Що се отнася до участниците и гостите на олимпиадата, от 23 януари до първия ден на игрите са отчетени 300 положителни теста за коронавирус. Около 100 от тях са спортисти и официални лица.
Вижте кратко видео за някои от автоматизираните дейности в Китай.
.
Какво можем да кажем за описаните мерки и карантините в Китай? Според мен, изглеждат съвсем резонни. И оттук трябва да ни стане ясно защо от Ковид-19 в огромната по численост държава (1.4 милиарда) за цялата минала година са починали по-малко хора, отколкото само за един ден в САЩ, с население от 340 милиона. (Само на 3 януари 2022 г. починаха над 1670 души, а новозаразените бяха над един милион.)
Нека погледнем и на излязло наскоро научно изследване във Великобритания. То бе първото в света проучване, при което доброволци са били умишлено изложени на Covid-19. При него се установи, че симптомите започват да се появяват след два дни, т.е. много по-бързо от очакваното и широко разпространеното в медиите. А това означава, че пациентите стават по-рано източници на инфекция и заразяват другите. Преди учените оценяваха инкубационния период на коронавируса на пет дни. Проучването в Англия установи, че нивата на вируса Sars-Cov-2 в носа и гърлото достигат пик след пет дни, а участниците остават заразни средно от 9 до 12 дни след заразяването.
Питам се – може ли някой да ми отговори, защо към днешна дата в САЩ законът и работодателите настояват служителите във фирмите да се връщат на работа само след 5 дни? А така е вероятно и в други държави? Линк с подробности: https://www.eurochicago.com/2022/01/bolest/
Припомням, че още преди 2 години, на 1 февруари 2020 г., д-р Антъни Фаучи, д-р Франсис Колинс и най-малко единадесет други учени свикаха конферентен разговор, за да обсъдят COVID-19. На този конферентен разговор д-р Фаучи и Колинс за първи път бяха предупредени от водещи вирусолози, че COVID-19 може да е изтекъл от лабораторията в Ухан и освен това може да е бил умишлено генетично манипулиран. Не е ясно дали или д-р Фаучи или д-р Колинс някога са предавали тези предупреждения на други държавни служители или просто са ги игнорирали…
Човек започва да се замисля – всъщност хората ли са важни, истината или парите? Ето какво пише на своята ФБ страница младият български учен от Stanford University Георги Маринов:
“Шепа хора в Туитър и Фейсбук не могат да се борят с комбинираната мощ на цялата световна пропаганда машина и покорните „експерти“, поставили авторитета си в услуга на кампанията да се сложи кръст на постиженията на човешката цивилизация от 20-и век в контрола на инфекциозните заболявания…
Основен компонент на мантрата, че с Омикрон пандемията ще приключи, понеже всички ще се заразят и ще изградят имунитет, е предположението, че ще се изгради траен и силен имунен отговор към Омикрон.
Не е ясно защо който и да било може да си го мисли сериозно това, че така пандемията ще приключи. Та нали в крайна сметка самият Омикрон прави на пух и прах изградения вече след преболедуване на предишните варианти имунитет, а еволюционният потенциал на S протеина е безкраен (както е видно от другите сарбековируси).
Целта на упражнението тук е ясна. А тя е да се промие общественото съзнание окончателно и да се елиминират всякакви наченки на съмнение, че с вируса трябва да живеем и да не се опитваме да контролираме заразата по някакъв начин.
Гордо ни се заявява как „започваме да се учим да живеем с пандемията“ – линк:
https://www.svobodnaevropa.bg/a/31670997.html
Нека да заменим COVID с някое друго заболяване и да видим как звучи?
Започваме да се учим да живеем с холера.
Започваме да се учим да живеем с малария.
Започваме да се учим да живеем с Ласа вируса.
Как звучи нещо такова, идвайки от здравни власти и „експерти“? Като голямо постижение?
Но въпреки това точно това ни се казва за SARS-CoV-2.
Какво предстои оттук нататък?
За съжаление, случилото се последните два месеца чертае много мрачна перспектива за това какво ни чака в бъдеще.
Пандемията наистина вероятно ще свърши социално, след като всички се заразят поне веднъж („социално“, не и биологически). След като стане това, ще имаме три групи хора:
Първо умрелите, които нямат думата.
Второ, прекаралите тежък COVID и останалите с трайни увреждания. Които със сигурност не са във възторг от идеята пак да се заразят, но те ще са най-много 10-20% от населението, т.е. малцинство.
Третата група са хората, които са изкарали вируса „леко“. В резултат на двугодишната дезинформационна кампания от страна на здравни власти, политици, и мейнстрийм и алтернативни „експерти“, огромното мнозинство от тях нямат никаква идея какво е реалното положение, и повечето вероятно даже се радват, че са се заразили. В съзнанието им се върти някаква комбинация от мисли от рода на „e, не беше кой знае какво“ и „сега съм защитен от бъдещо преболедуване“, и егоцентрично задоволство тип „аз имам супер здрав организъм и имунитет, който е умрял си го е заслужавал“. Тези хора към момента няма да са особено уплащени от перспективата да хващат COVID всяка година.
Веднъж стигне ли се до такова разпределение на силите, ще е много трудно да се говори за какъвто и да било контрол върху инфекциите доста време след това.
Тъй като ако ни се налага да се научим да живеем със SARS-CoV-2, който е най-опасния вирус в човешката популация след HIV, то какъв смисъл има да се борим с всичко останало, което е по-малко опасно от него? Тази борба струва средства и усилия, какъв е смисълът от нея при вече поставения прецедент?
По-голямата част от населението на света, с изключението на Китай, ще бъде заразена многократно със SARS. Което ще доведе до драстична редукция на продължителността на живота в държавите, които позволят това. Както и на неговото качество, в резултат на натрупващите се увреждания на вътрешните органи и когнитивни проблеми.
Много е вероятно обаче върху реалното положение да бъде наложено информационно затъмнение, като се спре тестването и отчитането на данни за смъртността в реално време. Първи стъпки в тази насока вече се направиха на редица места, но до пълното следване на “светлия” танзанийски пример има да се извърви още много път.
След още няколко вълни здравните системи ще бъдат тотално сринати, в резултат на загубата на персонал, отчаян от невъзможното натоварване и лошите условия за труд, и на невъзможните за извършване поради натиска от COVID натрупали се редовни процедури и операции. Такива ситуации са оптимални за умишлено доразрушение и приватизация на дадена система и вероятно така ще стане и тук. В бъдещето вероятно ще има ограничен достъп до здравни услуги на нормалното до преди пандемията ниво за малкия кръг хора, които ще могат да си позволят това, и втора категория услуги за всички останали, достъпът до които ще зависи от това, в коя точно фаза на COVID цикъла определен район се намира в даден момент.
Много е вероятно да се види завръщане на забравените преди болести, които успяхме да ликвидираме през 20-и век. Тоталният провал на SARS-CoV-2 ваксините да спрат пандемията (не по вина на самите ваксини – имаше един прозорец от време в началото на 2021 г. когато те можеха да бъдат използвани по предназначение да се спре трансмисията, но вместо това те бяха използвани като извинение за точно обратното и съответно обречение на този провал по-късно) доведе до това, че думата „ваксинация“ стана токсична за много хора.
Пандемията беше използвана, и ще продължи да бъде използвана и за смачкване на правата на работниците. Случилото се в САЩ в края на декември беше конкретен пример за това – там се съкрати карантината на позитивните от 10 на 5 дена. В пълно противоречие на научните данни – повечето позитивни са заразни много след петия ден – но в интерес на работодателите, които сега могат да накарат работниците си да се върнат на работа на шестия ден. Ужасяващото в тази ситуация, обаче, е колко много хора се радваха на това. Включително и такива, при които няма никаква икономическа полза то тази мярка – ако някой няма платени болнични, а в САЩ платени болнични няма по принцип, за него е наистина по-добре да му се позволи да се върне на работа (ако разбира се не го интересува особено колко хора около него ще зарази), но ако той е на заплата, той не печели нищо от тази мярка. Точно обратното, сега той ще трябва да се върне на работа на шестия ден, а на шестия ден много от болните все още не могат да станат от леглото, да не говорим, че наистина сериозното влощаване обикновено става около ден 9-10. Но тъй като на хората тази промяна беше представена като освобождение от ограничение (т.е. нещо позитивно за тях), явно последствията от нея не бяха осъзнати широко.
А това е просто един конкретен пример от по-обща тенденция. Пандемията налагаше да се наложат строги правила за работна безопасност, най-вече що се отнася до филтрацията на въздуха в работните помещения. Нищо подобно не се направи. По същата логика, която описах по отношение на инфекциозните болести, следва да се очаква съществуващите регулации за безопасност на труда да бъдат премахнати лека-полека, тъй като прецедентът, позволяващ това, е вече поставен. …
И сега ни остава да чакаме появата на следващите гръцки букви, да избягваме заразата, както намерим за възможно на индивидуално ниво, и да наблюдаваме цивилизационния срив на някога наричания „Първи свят“ към условията, характерни за и дефиниращи Третия свят.”
След като прочетох горния текст на Георги Маринов, се обърнах към младия учен да коментира публикуваното изcлeдoвaне от aмepиĸaнcĸия yнивepcитeт „Джoнc Xoпĸинc“. Като му посочих и какво пишат за изследването във вестник “168 часа”:
“Новото проучване е дело на трима изследователи. Първият е професорът от университета „Джонс Хопкинс“ Стив Ханке – основател и съдиректор на Института „Джонс Хопкинс“ за приложна икономика, глобално здраве и анализ на бизнеспредприятията. Той имаше съществен принос за въвеждането на валутния борд в България като съветник на президента Петър Стоянов. Другият автор е Йонас Хърби – специален съветник в Центъра за политически изследвания в Копенхаген, Дания. Третият изследовател е Ларс Йонунг – почетен професор по икономика в университета в Лунд, Швеция. Той е бил председател на Шведския съвет за фискална политика и съветник в Еврокомисията.
Тримата правят метаанализ на данните на 18 590 проучвания, посветени на локдауните по света. От тях едва 34 стигат до извода, че блокиранията намаляват смъртността.
Затова тримата изследователи стигат до извода, че ако се проследи ефектът на локдауните върху смъртността в сравнение с тази без тях, то няма някакъв съществен ефект.
Затова тримата автори на изследването се солидаризират с техен колега, който стига до извода, че локдауните „в най-добрия случай са имали незначителен ефект върху броя на починалите от COVID-19“.
„Ефектът е малък или никакъв“, смятат те. „Блокировки не е имало в такава голяма степен по време на която и да е от пандемиите от миналия век – пишат те. – Въпреки това локдауните в началната фаза на пандемията COVID-19 имаха опустошителни последици. Те ограничиха икономическата активност, повишиха безработицата, потиснаха образованието, доведоха до политически вълнения, допринасящи за домашното насилие и подкопаващи либералната демокрация. Заключението ни на базата на изчислението ползи – разходи е, че локдауните трябва да се отхвърлят незабавно като инструмент на политиката за пандемия.“
Край на цитатите – целия материал на вестника ще намерите ТУК.
Само след няколко часа, след моето питане към Георги Маринов, получих подробен отговор под заглавие „Карантина, локдаун и мокдаун“. Поради размера на текста, публикувам отделно мнението на г-н Маринов, с което поне за мен той доказва, че имаме достоен учен, който може сам да се изправи срещу световни авторитети. А дали са такива и какви са всъщност те, оставям Вие сами да прецените.
Ето само няколко реда от написаното от младия ни учен:
Проблемът по време на COVID пандемията беше, че определени частни интереси се наложиха над обществения интерес (тъй като общата карантина щеше да доведе до загуби за тях) и така почти никъде не се наложи нищо друго освен половинчати мерки, които не бяха доведени докрай (т.е. до пълна елиминация на вируса от популацията)…
Целта на въпросното изследване е очевидно да се генерират заглавия по медиите (тъй като повечето хора не четат друго освен заглавията) и да се имплантира в общественото съзнание идеята, че „локдауните“ не работят и от тях няма смисъл…
„Локдаун“ се използва в днешно време като заместител на думата „карантина“ и такива мерки са напълно стандартни в борбата с инфекциозните болести.
…защо си говорим за „локдауни“, а не за карантина. Масовата употреба на думата „локдаун“ всъщност е още една, но по-тънка манипулация, тъй като „lock down“ на английски се използва по-често в контекста на затвори и каторги.
Логически абсурд е да се твърди, че резултатите от един сериозен реален локдаун, който постига елиминация, са еквивалентни на сегашната политика на безконтролно заразяване. Но точно това се внушава от заглавията, които обикалят из интернет в момента. Тъй като под „локдаун“ в момента се разбират всякакви „мерки“, без значение колко неадекватни са те.
Точният английски термин за това обаче е „мокдаун“ (mockdown), което произлиза от думат „mock“ (която може да означава и „подигравка“, и „преструвка“; и двете значения пасват в случая). С малки изключения в Испания и Италия, в западния свят не е имало нищо друго, освен мокдаун по време на пандемията.
…Зловещото, обаче, тепърва предстои – дискредитирането на фундаменталните противоепидемиологични мерки няма да се ограничи само до COVID, а ще се пренесе и към останалите вече съществуващи заразни болести, и, което е най-опасно, към тези, които ще се появят в бъдеще.
Прочетете целия текст на Георги Маринов ТУК.
Очаквам Вашите мнения в коментарите под статията или на редакционния ни имейл ТУК. Най-интересните ще публикуваме.
П. Стаматов
.
