От биологичен до военен дарвинизъм

„Вместо войната на мечовете, да се прилага войната на думите.“

Карл Попър (1902-1994)

Първите 1250 копия на книгата „Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на успелите индивиди в борбата за живот” на Чарлз Дарвин са публикувани в Лондон на 24 ноември 1859 г. Той – един от най-големите учени на XIX-ти век – е получил три хиляди английски лири за десетте издания на книгата си. Сега в Англия дават повече пари на футболист за хвърляне на тъч на стадиона „Олд Трафорд”.

В „Произход на видовете” Дарвин пише, че стабилността и успехите на дадена група от хора в голяма степен зависят от сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи. Това означава, че алтруизмът е превърнал човекоподобните маймуни в една „красива надежда за живот”. Какво става с нея в геополитиката на съвременния свят е едно от големите предизвикателства на ХХI век.

Ако понякога (или често?) сме разочаровани от човешката природа, то можем ли да приемем, че сценарият „природата – червени зъби и нокти“ (The nature, red in tooth and claw) отразява точно същината на живота. („The nature, red in tooth and claw“ е стих от „Canto 56“ на поемата „In Memoriam A.H.H.“ на големия английски поет Алферд Тенисън. „Песента“ е публикувана през 1850 г., което означава, че е преди „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин и „Принципи на биологията“ на Хърбърт Спенсър, който въвежда метафората survival of the fittest – оцеляване на най-приспособения).)

Въпреки че „зъбите и ноктите“ не са изгубили, а са увеличили силата си, съвременната еволюционна теория предложи и метафората survival of the nicest (оцеляване на най-хубавия – не в козметичен, в морален и интелектуален смисъл). Това означава, че сътрудничеството е естествено, както и конкуренцията, така както алтруизмът е естествен, както и егоизмът.

За еволюцията на човека има хипотеза за връзката между консумацията на месо и разрастването на мозъка. Така ролята на човека-ловец – Homo necans (убиващият човек) – става il primo motore на еволюцията на човешкия интелект – човек се опитва да говори, да рисува по стените на пещерите и по скалите, но същият този човек се учи да прави сечива за убиване на животни. И на хора.

Когато една държава позволява, дори стимулира, изявата на тази архаична агресия, се ражда Homo necans recens (съвременният убиващ човек). Човекът е от малкото същества, което убива ближния си – хомоцидът е най-тъжната проява на Homo sapiens recens.

„Произход на видовете” на Дарвин индуцира появата на социалния дарвинизъм, чийто максима е „абсолютно предимство“ (absolute advantage) на конкуренцията между индивиди, групи и държави, като двигател на икономическата еволюция на частните инициативи – това, което се нарича Laissez-Faire капитализъм, през 1776 г. описан на Адам Смит в „Богатството на народите“ (The Wealth of Nations). Сега свободният пазар е една мимикрия на неолибералната демокрация.

Максимата на военния дарвинизъм е might makes right, накратко – might is right (в силата е правото). Която води до промяна на мнението на политиците, в резултат от натиск от страна на „великите въоражени сили“. При което human rights (човешките права) са завесата, зад която се крие силата на оръжията.

Времето на империите не е отминало, за съжаление на колониите

През 1532 г. испанците избиват хиляди инки и кечуанци в Боливия, Колумбия и Перу. Португалците правят същото с индианците в Бразилия. През 1607 г. 104 англичани прекосяват океана и на 14 май пристигат на полуостров Джеймстаун. По това време в източните райони на Северна Америка живеят повече от един милион индианци, през 1650 г. – 380 000 индианци, 58 000 европейци и 1600 африканци, през 1800 г. – 178 000 индианци, около пет милиона европейци и един милион африканци. Не стига тази етноцид, но англичаните са внесли в Америка маларийни комари и вируси на шарките, от които умират милиони хора. Христофор Колумб и моряците му донасят оттам в Европа новата зараза – тютюн и тютюнопушене. През 1846-1848 г. САЩ анексират почти половината от територията на Мексико, земите на днешните щати Калифорния, Ню Мексико, Аризона и Невада. През 1857 г. англичаните, натрупали опит в Северна Америка, Африка и Индия, избиват хиляди аборигени в Австралия. В периода 1885-1908 г. белгийският крал Леополд Втори с неговата войска Force Publique убиват около 10 милиона души в Конго. През 1915 г. турските войски избиват над един милион арменци и изгонват хиляди българи от Тракия.

На 24 март 1999 г. в 19:45 ч. започва бомбардирането на Сърбия, под циничното наименование „Ангел на милосърдието”, разпоредено от президента Бил Клинтън, продължило 78 дни с урансъдържащи бомби, убили хиляди хора, разрушили – кощунствено – много православни църкви и манастири, мостове, болници, училища и жилищни сгради.* След това стотици хиляди албанци се преселват в Косово, коeто принуждава сърбите или да напуснат родната си земя, или да живеят в анклави, обградени с бодлива тел. И през 2008 г. по „демократичен” начин бе създадена нова държава – Република Косово.

Достойнство по сръбски и слугуване по български

На въпрос на журналист: „По кого ще хвърлите обувка?“, Неманя Кустурица отговори: „По Бил Клинтън, защото бомбардира страната ми!“. Аз допълвам: „И по българските му приятели, които дадоха нашето небе на американски самолети да бомбардират съседна Сърбия!“ – пример за ирония на „Глобална инициатива за справедливост“, основана от Клинтън, и на „Център за глобален диалог и сътрудничество“, воден от един негов български приятел. Докато същият този приятел остана бездушен към призива ни да съдейства за лечението на Поета Христо Фотев? В статията си „Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи“, публикувана във в. „Независимост“ на 28 април 1873 г., Любен Каравелов написа: „Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? – Българете…“

Внимание, господа европейски политици: Вие сте отговорни, ако ние, европейците, станем подобни на инките и кечуанците в Боливия, Колумбия и Перу, като индианците в САЩ и Бразилия, като аборигените в Австралия, като конгоанците в Африка, като арменците в Турция и като сърбите в Косово. Сега, в тази тревожна евросфера, някои наши политици и един алфа ястреб ни дават online уроци по неонатовизъм, неолиберализъм и конфронтация. Това предизвиква „Викове“, подобни на мултипликацията на “Викът” на норвежкия художник Едвард Мунк.

Важнослов

Магистър Пеньо Костадинов каза: „В една от своите по-късни творби Карл Попър споделя, че през целия си живот е размишлявал за т. нар. „Атинско чудо“, за периода на духовен разцвет, на изключителни постижения на гръцкото изкуство, наука и философия. Раждането на философията става при ясното осъзнаване на значението на критическата дискусия, която вероятно е най-важната стъпка в посока на по-благополучен и мирен живот. “Вместо войната на мечовете, започва да се прилага войната на думите – пише Карл Попър. – Войната на думите и аргументите, т.е. критическата дискусия, е едно от най-великите изобретения на древните гърци.”

Д-р Георги Чалдъков

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Проф. Горана Ранчич от Медицинския факултет в Ниш ми каза, че по време на бомбардировките листата на магнолиите в двора на нейна къща са станали жълто-кафеви и отпаднали, а след това магнолиите изсъхнали. Сега Горана пак е засяла магнолии с надеждата, че няма да има повече бомби над Сърбия. А над България?

.