Един баща иска да знае

.

ужасът на нашите
сезонни раздели
отчаяние
превърнало се в навик
недоизказаности
вкочанелости
маски
от страх и вина
сълзи
влели се в голямата
вода на
незавръщането
една майка
тази-която-шепти-на-Бог
не усеща болката
and you little white cloud
tell her I’m alive and
doing well
doing well
the little white cloud
is not
responding
Кога ще си идвате?
кратка прегръдка
докосване
като пред края
децата потъват в голямата
вода на незавръщането
остава сърцето
трептяща
риба с мъртви хриле

Людмила Калоянова

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук, тук и тук.

.