Илюстрация: Svishtovtoday.com
.
Когато казваш името ми,
гласът ти изплита сребърна нишка
и последният звук – безстрашно паяче –
увисва на нея.
Ти извикваш името ми на удавник
във водите на времето.
Ти ме зовеш от светлинния хаос
на сътворението.
Винаги, когато казваш името ми,
искам да те прегърна и, докато ме спасяваш,
да те спася.
Но как се спасява сърце,
което виси на сребърна нишка
от небето.
Свежа Дачева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук, тук и тук.
.
