Квартал Надежда

.

Чудесно е, когато зазвъни
трамвайна релса
миг след полунощ…
Тогава аз се сресвам,
както винаги,
в огнивото на лунната пътека
и грабвам първото такси,
зеленооко като мрака,
към острова Добра Надежда.
Там имах няколко любими,
които още са деца
на престарелите си майки,
там имах някакви приятели,
които вече съм забравил,
но спомням си,
че пият бира.
Там всеки тротоар е скъсан
oт ритане, фунийки,
топчета.
Но топките, останали в градините
на лошите ни чичковци,
отдавна вече са се пукнали…
Във къщата,
където се родих,
стопанинът от Сирия се върнал
и дворът е неземно припознат
с домати, краставици, праз
и пуйки…
Оглеждам се – защо ли няма никой,
тук-там кипеше всякакъв живот,
от петък май ракията е свършила,
изгряваше мъстиков понеделника…
Било ли е билото аз не знам,
дали съм сбъркал времето –
не помня.
И хващам първото такси –
зеленооко като преждата.
До следващия остров,
може би,
а може би
до другата
Надежда…

Михаил Кръстанов

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук и тук.

.