.
Има една стара поговорка – следващата голяма война започва тогава, когато почине последният ветеран от предишната война.
Все още не са починали последните участници във Втората световна война, а светът е изправен пред трета.
Всички, които (съзнателно или не) си мислят, че в тази война в Украйна е възможна голяма победа, са в жестока грешка.
Виждали ли сте ветеран от война? Аз съм виждал няколко…
Единият, награден с най-високите съветски награди за участието си във войната срещу хитлеристка Германия, е бил на моята сегашна възраст, когато ме учеше да играя шахмат. С други двама (т.н. афганци) съм бил състудент. Нито един един от тях не се гордееше с участието си във войната. Не разказваше за нея. Някога си мислех, че е от човешката им скромност. Едва по-късно разбрах истинската причина. Ако тръгнеш да разказваш за победния си път от блокаден Ленинград до Берлин, ще трябва да споменеш, че си сменил пет-шест танка, за да преминеш това разстояние. И от първия екипаж си останал единствен ти. Че си изваждал обгорените тела на своите другари, че си ги погребвал на парчета. Колко души могат да говорят спокойно за това?
Единият ми състудент си беше „контузен“ и физически, и психически. А другият и до днес (35 години след военната си служба), изпада често в алкохолни запои.
Нека разсеем илюзиите си за войната и си спомним няколко мнения за нея:
„Войната е престъпление, което не може да бъде изкупено с победа.“ (А. Франц)
„Може би единствената причина, поради която войните възникват отново и отново, е, че човек никога не може да почувства напълно как страда другият.“ (Ерих Мария Ремарк)
„Войната е просто страхливо бягство от проблемите на мирното време.“ (Дон Аминадо)
Правилно казват: „Във войната няма победители, има само губещи“. Мислете за загубите, за невинно убитите! Спомнете си принципа на „Ефекта на пеперудата“, и как може би сега в Украйна (и от едната страна, и от другата) загиват младежи, които утре може би щяха да направят света ни едно чудесно, райско място.
Тази война трябва да бъде спряна. Но не съм сигурен дали нашите световни лидери искат или могат да го направят.
Ето защо вчера, 26 февруари, на своята страничка във Фейсбук написах следното:
Ще намерим ли сили да викнем: „Царете ни са голи!“
Канадският президент Трюдо назова фашисти мирно протестиращите против него и ги разгони с бой и конна полиция. Си Дзинпин държи в нечовешки лагери уйгури и превъзпитава с изнасилвания и мъчения несъгласните с него. Путин, без всякакво допитване до народа си, навлезе в доскорошна братска страна. А вечно спящият Байдън, вместо да вземе сериозни мерки, замина за вилата си да си доспи!
Хора, не разбирате ли, че ни управляват негодници! Те не могат да спрат нито пандемия, нито война, за които сами са виновни.
Докога ще си затваряме очите? Нима ви се мре в следваща по-голяма пандемия или война?
Не мислете, че ще ви се размине, а помислете – какво да правим?
Както каза един руснак: „Най-лесното е да се обвини Путин, че е ненормален. Но как така е възможно да се задържи четвърт век на власт, тогава? Излиза, че проблемът е в нас.“
Пак ще повторя:
Факт ли е, че Байдън е във властта поне 2 пъти по-дълго от Путин? Той по-скоро ще отиде на онзи свят, отколкото да приключи политическата си кариера. А как го избрахме тук в САЩ, е доста спорен въпрос, който още дълго ще се обсъжда. Все пак, демокрацията можеше да сработи, ако поне „демократичните“ медии бяха разпространили събраните материали за сина му Hunter (свързан, както добре знаем днес, корупционно с Украйна).
А Трюдо е във властта още от рождението си. Доколко е демократична тази държава, в която властта се предава почти по наследство? В историята на Канада в два случая е измало извънредно положение и то е при баща му, и сега при сина. Нима е по-демократично да се бият мирните демонстранти в Отава, отколкото мирните протестиращи в Москва?
Си Дзинпин пък ще царува едва ли не вечно – мечтата на всички диктатори…
А ние до тогава ли ще търпим?
Имам конкретено предложение – всеки, които има разумна идея как да се промени системата, така че да не ни управляват болни и психопати, моля нека ми пише.
Моля всеки, които смята, че това днешното е истинската демокрация и от нея няма по-добро, да си спести писането. Обещавам, че за първи път ще трия коментари. Защото смятам, че някои мнения в подкрепа на силните на деня, както и нашето мълчание и безразличие в момента убива в Украйна.
Те не могат (или не искат) да спрат войната, а ние?
Съучастници сме (вж. снимката).
Не на войната! Нет войне! No war!
Войната не е продължение на политиката, а поражението на политиката.*
Много хора са ми казвали – не е възможна по-добра система от днешната, защото човекът е животно, покрито само с много тънък слой от възпитание.
На тях ще им разкажа един отдавнашен виц, който помня още от дете (заради това ще ви прозвучи малко поостарял, но е важен смисълът му).
„Събрали се хора и попитали един мъдрец да им обясни, какво е това РАЙ и АД?
Мъдрецът им отговорил:
Раят е такова място, в което готвачът е французин, немецът е работник, англичнинът е полицай (по това време английските полицаи не носеха оръжие и палки), италианецът е любовник, шведът е производител на автомобили (по това време „Волво“ бе най-надеждната кола). А адът е мястото, в което шведът е любовник, англичанинът е готвач, немецът е полицай, италианецът е работник и т.н.“
Каква е поуката – хората действително са различни, но е важно и мястото където са. Т.е. искаме ли да променим нещо в обществото, то, освен да изменим хората, трябва да сменим и системата. Няма съвършен човек и, ако не изкаме да живеем в ада, то са ни необходими срочни промени.
И те започват с исканията ни за спирането на войната.
Нека извикаме – не на войната! Нека поискаме заедно да сменим системата, водеща ни към насилие.
Войната е нашият всеобщ срам. Това е пряко доказателство за най-дълбокото ни невежество**.
Войната е твърде сериозен въпрос, за да бъде оставен на военните***.
П. Стаматов
––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Автор – Ханс фон Сект
** Автор – Виталий Евсеев
*** Автор – Чарлз Талейран
.
