До последния патрон

Всяка нация има своя обединяващ символ. Ако за българите това е Васил Левски, за сърбите – Косово поле, за руснаците – Победата, то кое е обединяващият символ на американците?

Трябваше да изживея двайсет и четири години в Америка, за да разбера кое е това нещо, което сплотява тези тук хора. Дълго време ми се струваше, че американците, бидейки нация от индивидуалисти, нямат свой обединяващ символ, но съм грешал.

Просто двайсет и две години съм живял в стабилна и спокойна Америка. Стабилността беше такава, че един приятел даже веднъж ми каза, че не може спокойно да гледа чистите къщи, подредени и окосени дворове, приветливи хора, и не може да понася своя живот в Америка, който може да бъде предсказан доста точно чак до края му. Да, стабилността беше такава, че чак да ти се догади от толкова много от нея.

Днес моят приятел е забравил за настроението си отпреди петнайсет години. Днес хич не му е скучно и животът му съвсем не е стабилен и предсказуем. Щастлив ли е? Не знам. Мисля да го попитам при скорощната ни среща.

Аз знам, че на мен лично ми липсва тази стабилност и предстазуемост на старата Америка. Може би съм остарял?

А може би последните години на разделение, омраза, хаос и разпад на всичко, което беше Америка, са прекалено бурни даже и за младите? Днес в Америка няма свобода на словото. Тя е заменено от политкоректно говорене. Няма свобода на предприемачеството. То е заменено с неотехнологично робство. Няма свобода на предвижването, ограничено от най-разнообразни забрани и изисквания.

Какво стана с трудолюбивия американец от предишните години? Къде отидоха хората, които работеха на по две-три работи, за да могат да си изплатят борчовете, да започнат свой бизнес и да си бъдат сами на себе си господари? Какво стана с тях?

Днес в Америка е пълно с работа, но никой не иска да я върши. Само за две години американецът загуби вярата в силата на американския долар. Преди в тази сила вярваха само самите американци, но това беше достатъчно за стабилността на живота тук. Днес, обаче, обикновеният американец не вярва вече в силата на своята валута и това предрича неизбежния крах на стара Америка.

Днес човек може да види други американци. Те вече не се усмихват по повод и без повод – по-истински са. Те започват силно да любят и мразят, както ние, българите, сме свикнали. Американците се стремят към земята и имота. Пазарът на недвижими имоти е полудял. То не е защото американците нямат къде да живеят, а защото имотът им дава усещане за стабилност. Няма разлика между либерал и републиканец, бял и черен, когато става въпрос да се купи имот. Всички го искат, всички го търсят.

Има и една друга обединителна дейност. Това е стрелбата. По магазините изчезнаха патроните. По американските стрелбища днес не може да намериш свободна линия. Стари и млади, бели, черни, жълти и червени, жени и мъже с всякакви политически убеждения, гърмят по мишени с какви ли не оръжия. Като почнеш от обикновен „Глок“ и стигнеш до румънски „Калашников“. Тук има всичко. Револвери и пушки от Дивия запад си дават среща с „Маузер“-а и „Наган“-а от Октомврийската революция. Всички са много вежливи един с друг. Спазват стриктно правилата на стрелбището, обменят си любезни фрази, правят си комплименти за оръжието или стрелбата.

Либералният ми американски приятел ходи на работа с револвер, закопчан на глезена. „Работя често в центъра на града – казва ми той. – Трябва да се погрижа за собствената си безопасност.“

Последните две години ми позволиха да разбера кой е обединяващият символ на Америка.
Това е фермер, застанал пред къщата си с двуцевка, готов да отбранява имота и семейството си до последния патрон.

Виктор Хинов

Индианаполис,  САЩ

.