Питсбърг

.

Стихове от Васил Славов

.

ПИТСБЪРГ

Дими… не град, мъртвец забравен,
реката – мътната сълза пред мен
и само шлепът, времето прегазил,
се дави в сянката на есенния ден.

На толкова много хълмове изтрити
дъждът пак лющи старото желязо,
до изоставената шахта на звездите
двуколката на времето е спряла.

Провлачени към залеза си часове
затварят дните, сенките обръщат.
Порой от прах, от пепел и от сгур
покрива стъпките ни – още същите.

Отсреща залезът, изтрит от време,
прорива пътя в рехава ръжда,
кади небе по въгленните нишки,
а времето – без време подивя.

И кална птица облака прорязва,
и кална птица от калта си пее,
мъглата дипли дрипата си мазна
и в яростта на болките стареем.

Пролайва куче в този синкав град.
Светкавиците удрят надалеко
и в сив синкоп дъждът барабани
върху притулената голота на шлепа.

.

СОФИЯ

Дойде от края на света,
оттам, където сенките умират
и само белезите на деня
изстиват в черната си диря.

Бе минал по тунела на дъгата,
покръстен в крепната галера,
на палубата, дето вятър млати,
а в трюмовете мъртвите треперят.

Разсечен с паднали видения
бе тежкият му, сенчест лоб –
чергарства, прах и преселения
и тъмно, тъмно като в рог.

Посрещна го пресъхнала река,
запуснат гроб и мирисът на сиво.
Отпи от процепите на дъжда,
усети болката и жълтото й жило.

Къде бе стигнал. Колко още?
Каква бе тази паднала земя?
И колко прах и вехти мощи
ще трябва да пресява. Докога?

Мълчеше – сам, загубен, грешен
в града на люляците и тъгата
и някаква до глухо тиха песен
ковеше клинове в душата му.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Творбите са от новата стихосбирка на Васил Славов „Ням“. Още от същия автор – вж. тук, тук, тук и тук.

.