Плантаторите на съвременния свят

.

“Индия, о высокочтимый мой учитель, находится почти на самом краю земного диска и отделена от этого края безлюдными и неизведанными пустынями, ибо на восток от нее не живут ни звери, ни птицы. Индия – очень богатая страна, и богата она золотом, которое там не копают из земли, как в других странах, а неустанно, день и ночь, добывают особые, золотоносные муравьи, каждый из которых величиной почти с собаку.”

Старик Хоттабыч

В този кратък абзац от любима моя детска книга е синтазирано цялото отношение на западната цивилизация към Индия. Индия е място, където големи черни мравки добиват злато. Индия е страна на богатство, което чака предприемчижия англичанин или амриканец да дойде и да го прибере.

И той идва. Съвременният търговец на роби не е брадат бразилски плантатор или едноок пиратски капитан с дървен крак и абордажна сабя в ръка.

Съвременният търговец на роби е млада, приятна във всички отношения девойка, завършила нещо като колеж по бизнес отношения. Тя представлява плантаторите на съвременния свят, които за благозвучие наричат себе си инвеститори. В какво точно инвестират тези многонационални корпорации в Индия, Филипините, Мексико, Бразилия, България, Украина, Румъния, Тайван, Китай и множество други подобни места? Те инвестират в закупуване на особенна порода златоносни мравки, които ден и нощ безспир добиват злато. Познавате ли такива мравки в България? Бас държа, че познавате.

Съвременният роб е щастлив човек. Той е спечелил шестица от тотото! Той е минал през цедилката на пазара за роби, където най-придирчиво са го разглеждали от всички страни. Дали е млад, силен, дали говори добър английски, дали има добро образование (получено разбира се в собствената му страна), дали ще се бунтува (разбирай дали има политически правилни убеждения).

След придирчиво разглеждане той най-сетне е продаден! Той е купен! Неговият живот е уреден завинаги. Робовладелецът ще се погрижи той да получава точно толкова, колкото харчи за заемите си за кола, апартамент, почивки, дрешки. Нищо и никога няма да му остане екстра. Ако той има пари настрана, ще му бъде отправено предложение, на което не може да откаже, предложение, което той ще приеме с радост, предложение, за правото на което да приеме той ще трябва да се конкурира с други получили същото предложение. Отсега нататък той е черна златоносна мравчица, която има всичко, което си пожелае, с едно малко исключение. Тя никога вече няма да има свободата си. Малката елегантна златна верижка и модерният нашийник от Армани са по-здрави от тежките железни вериги от зората на робството.

Робството никъде не е изчезвало. То се е развило с развитието на цивилизацията, защото цивилизацията е робство, а робството е цивилизация – така, както я разбираме ние сега.
“Станете, парии презрени, станете, роби на труда…” – се пее в един много стар и позабравен шлагер отпреди сто години. Тези думи са актуални и сега, както са били актуални преди. Човек се ражда свободен, само за да му бъде наденат хомот от други такива, като него човеци.

Да се бори човек срещу робството днес означава да се бори срещу робството в себе си. Да се бори срещу бизнеса, защото другата дума за бизнес е робство. Бизнесът прави пари и парите правят бизнес, но, за да се осъществи този кръговрат, са необходими роби. Няма откъде другаде да се появят тези магични пари, наречени печалба. Разберете, че ако за работата ви ви плащат истинската й стойност, то няма как да рапортуват печалба, защото цената на стоката, която произвеждате, ще се равнява на нейната себестойност.

За да рапортуват печалба плантаторите, те трябва да я вземат от Вас. На Вас ви се дава толкова, колкото да съществувате, да ядете, пиете и забавлявате, но то е малка част от това, което всъщност струва трудът ви. Да не мислите, че преди двеста години робите на плантациите не са яли, пили и забавлявали? Та за всяко едно домашно животно е необходима грижа. Не само плантаторът се е грижил за храната, покрива над главата и дрехите на роба, но му е осигурявал и лечение, и определени забавления, защото умният плантатор знае, че щастливият роб е по-ефективен от нещастния.

Убеждават ви, че печалбите ще се инвестират за доброто на всички ни.

Погледнете си улиците, мостовете, болниците и училищата. Погледнете си армията, полицията, погледнете си обществените библиотеки, неремонтирани от повече от трийсет години.

Сега погледнете статистиките на “Форбс” за това колко допълнителни милиарди са натрупали в личните си сметки най-богатите за последните две години.

А сега ми кажете отново, че печалбата се инвестира за доброто на всички ни!

Черни, златоносни мравки на труда!

Виктор Хинов,

Индианалопис, САЩ

.