.
В църковния календар има няколко определени дни от годината, в които живите отдават почит на мъртвите, като тази година първата Задушница се пада на 26 февруари, седмица преди началото на Великия пост. Тя се нарича Голяма задушница. Задушниците винаги са в съботен ден.
.
Втората задушница, по народному наричана Черешова, ще е на 11 юни 2022 г. Наричана е още Спасовска задушница. Третата задушница е Архангеловата, която наричат още Мъжка Задушница. Тя е преди Архангеловден – 5 ноември 2022 г. На нея почитаме и всички четници, революционери, войници, офицери и военни лекари, участвали във въстанията и във войните, заедно с жените четници и милосърдните сестри.
На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна с думите: „Бог да прости мъртвите души“.
Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. апостол Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Когато подавате храна на някого познат или непознат, казвате „Вземи за Бог да прости“. Той отговаря „Бог да прости“.
На Месни заговезни, в неделя (27.02.2022 г.), с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя.
Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба на починалия, в църква или у дома.
***
Тръгвам при мама,
тя ме очаква
там – под голямата круша,
а сред клонака,
кацнал е гарван,
леко приклекнал и слуша.
Мама ме чака. Мраморна пейка,
плочата също от мрамор –
бял, по страните едва розовее,
дати, послания… Мамо!
Гарванът граква веднъж и затихва,
после пак – точки, тирета.
Морзово праща послания. Вика.
Викове право в сърцето.
Мама ме чака – блага и тиха.
Винаги вижда къде съм
и предполагам сега се усмихва,
нося в ръцете си цвете.
Тръгвам при мама,
гарванът грачи,
крие се нейде в клонака,
някой би рекъл, че крушата плаче.
Тръгвам, че мама ме чака.
Автор: Румяна Симова
.
