Край Черното море

.

Стихове от Петър Бурлак-Вълканов

.

КРАЙ ЧЕРНОТО МОРЕ

Стоя самин, замислен и обветрен
накрай брега, до Черното море.
А чайките прелитат над вълните.
От тук се виждат лодките добре.

Вълните неспокойно днес се бият
о стръмния, потънал в слънце бряг,
и бързо, бързо те назад се дърпат
като че той с ръце ги хваща пак.

Отгде дойдохте? Тихо ми кажете.
И накъде сте тръгнали на път?
Вълни, вий много брегове, държави
видели сте по тоя вечен свят.

О, аз дълбоко мириса ви вдъхвам!
И в него сещам милия простор
на Тракия, на Тунджа и Родопа,
на варненския порт.

Душата ми кълни с надежди нови
в съзвучие със мойте стихове…
Вълни, вълни, предайте днес от мене,
на свидната България предайте
синовния ми български привет!

МОИТЕ БЕСАРАБСКИ БЪЛГАРИ

С калпаци агнешки, големи,
със сила в плещите превити,
с ръце попукани, корави,
тъй както тоя чернозем.
Когато сбират те наесен
със радост златната реколта,
устройват сборища в селата,
с агнета и плат червен.
Децата с торбички нови
да коледуват с радост ходят.
На Заговезни палят огън,
с коне ковани се надбягват,
дорде нощта не припълзи.
А зиме на седянки ходят
ергените. Те срамежливо сядат
до своите моми – „кадънки“…
А те подхващат стара песен
и тъжни, мълком се унасят,
и ронят старите сълзи…

Те не забравиха до днеска
на сватба с бъклица да канят,
ни песни стари, ни обреди…
О, не забравиха до днеска
те своя български език.

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Петър Бурлак-Вълканов (1939-2005) е български поет от Бесарабия. Роден е в с. Бабата (Островное), Одеска област на Украйна. Завършил е Педагогическия институт в Тираспол, Молдова. Отначало работи като учител, а по-късно в административния апарат на Съюза на писателите на Молдова. Автор е на стихосбирките „Моя южна равнина“ (1967, 1992), „Вярност“ (1973), „Далечни извори“ (1976), „Монолог на земята“ (1977), „Равноденствие“ (1982), „Години“ (1989), „Земя на моите деди“ (1990), „Такъв съм млад“ (2004), „Стара планина“ (2004), на пътеписа „По братской Болгарии“ (1974) и на сборника с разкази „Пътуване към май“ (1981). Негови творби са част от антологията антологията „Български поети от Бесарабия и Таврия“ (2005), съставена от проф. Елена Налбантова. Превеждан е на руски и молдавски език. Член на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Молдова и на Съюза на българските писатели. През 2003 г. с Указ на президента на България е награден с орден „Мадарски конник“ втора степен „за неговата литературна и просветителска дейност и за особено големия му принос за популяризирането на българската култура в Молдова и Украйна“. 

.