Илюстрация: iStock
.
Стихове от Таня Танасова-Тодорова
РОДИНИ
И дали съм аз виновна,
че не съм се там родила,
че Родината ми кръвна
моя майка не е била.
Че през граници, морета
таз Родина се намира.
Пък човека там, където
е роден, му се умира.
НА ГРАНИЦАТА
Тук всичко става някак по-велико.
Като в едно начало или – в края.
Оттук една България надниква
през таз бодлива тел, от рая.
Тук всичкото България се казва.
От тука, от табелата със надписа.
Зад нея всичко български приказва –
и клоните, и вятърът, и надлеза…
И с дългото кафе седяхме дълго.
И залеза със погледи обгръщахме,
и с разни общи приказки. Но мълком
си мислехме: „По-бързо да се връщаме!”
ЗАЩО?
„О, Германия, моя далечна любов,
когато си мисля за теб, почти плача!“
Х. Хайне
Защо, Българийо, защо?
От ден на ден все по си пуста!
Къде са твоите чеда!
Защо Родината напускат?
Защо да ринят нейде сняг?
Да мият някъде чинии?
И да целуват чужди бряг?
Каква е тази орисия!
Защо? Кому е тъй угодно?
Да спят по паркове, по гари.
Да тъпчат името си родно.
И да проклинат теб, Българийо!
Пустеят нашите села,
угасват български огнища,
зарастват с бурени поля…
А ние май не правим нищо!
Защо един богат народ
с дълбоки корени и с име,
запазвано от рода в род
стотици, хиляди години!
Народ, изграждал градове,
можал държави да създава
през още ранни векове!
Какво, какво сега му става?
Народ с култура, с книжнина!
Народ с история голяма!
Народ с велики имена!
Как бъдеще за него няма!?
Защо пропъждаш умове?
Защо нехаеш за таланти?
И караш българско дете
дете да е на емигранти?
Които ходят по света
отчаяно да търсят изход.
От БЪЛГАРИ с голямо”Б”
такива стават по произход.
Когато някои все пак
успеха там далеч прегърнат,
нали се знае, че назад
те никога не ще се върнат!
Не ли те липсват те на теб
Не ли те, майко, заболява,
че там роденото дете
БЪЛГАРИН не се явява!
То няма Вазова да знай
и българче да се нарича!
А с чужди букви, в чужди край
то чужди думички ще срича!
Че няма то на 3 март
със гордост да изкача Шипка.
Че няма във Балкана стар
да търси ягодка и китка.
Че с Левски не ще се гордее.
Че няма Ботева да жали.
“Върви, народе…” не ще пее.
“Мила Родино …” – едва ли.
Защо, Българийо!? Защо?
ТВОЯТА КРЪВ
„Даль, тридевятая земля!
Чужбина, родина моя!“
Марина Цветаева
Българийо, позна ли ме?
Потомка съм на твоето страдание.
Потомка съм на силно отчаяние.
Потомка съм на изход в безизходица,
изплашила, объркала народеца.
Българийо, разбра ли ме?
Да, другаде е пъпната ми връв.
Но твоята тече във мене кръв.
По-силна от раздели и от граници,
избила на затворените страници.
ЗА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ
На Станини Дешева, благодарение на която бесарабски българчета за пръв път посетиха България в рамките на радиоконкурса „Искри”
Деца бленуват за България,
й посвещават нежни стихчета.
Те зазвучават като арии,
излети на мънички листчета.
И пълни с много обич нежна
към непознатата родина.
Споделят вяра и надежда,
че ще я видят, ще я имат.
Те не са ходили на Витоша,
на Слънчев бряг, на Златни пясъци.
Не са поглеждали от Шипка
на златните кубета блясъка.
Те още не са се омайвали
от казанлъшките й рози,
и на земята й не са стъпвали
нито обути, нито боси.
Те още не са и сънували
какво е Рила или Царевец.
И много не са и умували
защо не сме единно цяло.
Без никога да се я мярвали
Родина-майка я наричат.
Блажени са, че са повярвали,
щастливи са, че я обичат.
ПИСМА
Не ще очаквам повече писма
в старата ни пощенска кутия.
Ще сгъна крак на прага пак сама
през лятна вечер въздух да отпия.
Тук той е бистър и планински чист.
Няма прах като в Буджака лете.
И звездичка с поглед чист, лъчист
гледа ме с очи на полско цвете.
Хоризонтът близко е съвсем,
а зад него сякаш нищо няма.
Къс небе на планините в плен
и луната – толкова голяма!
Но все пак търся трепетно писма
в старата ни пощенска кутия.
Ах, трябва и от себе си да крия –
колко съм далече и сама.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Таня Танасова-Тодорова е бесарабска българска поетеса. Родена е през 1963 г. в с. Валя Пержей, Чадърски район на Молдова. Завършила е Журналистика в Кишиневския университет. Била е аспирант във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работила е като журналист във в. „Родно слово“ (Кишинев, Молдова) и като редактор на в. „Камбана“ (Болград, Украйна). От 90-те години на ХХ век живее в България. Автор е на стихосбирките „Това съм аз“ (1990), „Нежни листа“ (1994), „Полет от Онгъла“ (1999), „Ще ме харесаш после“ (2004), „За България с любов“ (2014), „Чудни хора“ (2017), стихосбирка за деца, отличена в националния конкурс „Да върнем книгите в ръцете на децата“ (2018). Съавтор (заедно с Ив. Господинова) на методическо ръководство за учители по български език в Украйна и Молдова „Как да ползваме буквара“ (1994). Нейни творби са част от антологията „Български поети от Бесарабия и Таврия“ (2005), със съставител проф. Елена Налбантова. Още творби на Таня Танасова могат да се видят на страницата й във Фейсбук.
.
