Стопи се ледът…

.

Стихове от Даниела Найберг

Стопи се ледът
Сковал езерото
И водите сега се вълнуват
Вълнуват
Танцуват
Айседора Дънкан
Коприна
Жарсе
Жена без корсет
Усетила дрехата
В най-тънките гънки
И шепотът на вълните
Е така заразителен
Че се прибирам у дома
Като птица

***

Но виждам
Че птиците понякога
Са листа
Едни такива
Широчки
Излезли от охлюв
Превърнат в ключ сол
Подсказал
Първата нота
На деня
Богоявление
Йордановден
Благословен

…

Януари
Небе
Такова синьо
Съм виждала само
В очи на дете

…

Вода
Когато е твърде много
Е твърде много
Превзела зеленото на градините
В локвища
Отразява облаците
Напомня ми за миг
Ню Орлеанс след Катрина
Гледан от самолет
преди приземяване
в онази тревожна
2005-та година
И защо сега
Локва
Напомня за ураган
Не знам
Може би за да ми подскаже
Че за всичко
Трябва
Да благодаря

…

Животът на село
Ме научи
На разни неща
Едно от тях
Да разпознавам
Пернатите
По гласовете
На повечето сега знам
Имената
Окраските по перата
Знам как летят
Как ходят
Подскачат
Как се поклащат някои
Като ходят
Как изнасят шийка напред
Като плуват
Как се ухажват
Знам как се карат
Такава врява се вдига
Страхуват
Орлите също познавам по гласа
Не само по летежа
Нали сме съседи
Такъв красив полет
Но красотата е
Относителна
Я да питам майките
Които си крият яйцата
И малките пиленца
Далеч ли са хищниците
Песнопойците
Набират кураж
Чуруликат
Чуруликат
Така им се радвам
Очакват си семенцата
В хранилката сутрин
Гъските пък
Свикват симпозиум
В короната на дъба до къщата
Всяка есен
Обсъждат маршрута
Преди да се вдигнат от „раз“
Знае се кой ще е пръв
Как по-точно
Ще се разперят фланговете
И кой ще наглежда по-възрастните
И каква картина само
В небето рисуват
Наученото на село
Сега прилагам в града
И сякаш по-иначе
Гледам-виждам
Слушам
И чувам

…

Понякога
Денят ми стига
Само за стих
Останалото
Не се брои

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук.

.