Снимка: Скрийншот от видео на НС
.
Министерство за сънародниците зад граница предложиха членове на Комисията по политиките за българите извън страната, информира БТА.
Идея за създаване на министерство за сънародниците ни зад граница лансираха двама от членовете на Комисия по политиките за българите извън страната. „Бихме подкрепили подобна инициатива. Има необходимост от търсене на подход за ново законодателство в областта“, коментира Деница Николова от ГЕРБ-СДС, а Костадин Костадинов от „Възраждане“ припомни, че в първото правителство на Бойко Борисов е имало министър без портфейл, който е бил ангажиран с този ресор.
По време на заседанието* Националният център за парламентарни изследвания представи оценката си за въздействието на Закона за българите, живеещи извън България (вж. по-долу презентация за оценка за въздействието на този закон**).
„Включиха се 371 български граждани извън страната, разпределени по пол, възраст, гражданство, образование, продължителност на пребиваване извън България. 36 % или повече от всеки трети посочи, че познава закона за българите в чужбина. 45 на сто следят активно всички обществени дискусии във връзка с нормативния акт“, съобщи част от резултатите Теодора Ангелова от центъра.
Като основен извод тя открои липсата на цялостен и утвърден финансов механизъм на политиките, насочени към сънародниците ни зад граница. „Няма правилник за прилагането на закона, въпреки че той е приет преди 22 години. Всяка една от институциите работи в рамките на своите правомощия, но рядко и трудно се координират помежду си“, коментира Ангелова. По думите й е необходимо да бъде създадена база данни на българите, живеещи извън страната. „В момента нашата държава няма подобни данни. Италия има регистър на италианците, живеещи извън страната, учреден със закон. Всеки италианец, който живее извън страната за повече от 12 месеца, има право и задължение да се регистрира в него. Регистрацията е безплатна. Много наши сънародници посочват този пример като добър пример за бъдещи политики“, добави Ангелова. Основната теза на Националния център за парламентарни изследвания е, че съществуващият закон не работи и е добре да бъде създаден нов нормативен акт. „Може би и Министерски съвет за българите извън страната трябва да бъде съставен“, каза още Ангелова.
Според председателя на Комисията за българите извън страната Антоанета Цонева, трябва да се направи обществено обсъждане на доклада по оценката на закона, в което да участват институциите, занимаващи се с българите в чужбина, както и представители на сънародниците ни зад граница. И след това, и според позициите на отделните партии, да се реши дали да се пише нов закон. „Към изискванията за оценка на въздействието на всеки законопроект да има и оценка как той би повлиял на българите извън страната. За целта е необходима промяна в правилника за дейността на Народното събрание“, предложи още Цонева.
Докладът на Националния център ще бъде публикуван на страницата на Парламента и ще бъде изпратен до всички заинтересовани страни. „Това е едно от най-мащабните и задълбочени изследвания за българите зад граница за десет години назад. Бих се радвала и издателството на Парламента да го публикува, за да го има и в библиотеката на Парламента“, коментира председателят на Комисията за българите извън страната Антоанета Цонева.
Източник: БТА
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Видеозапис от заседанието на парламентарната комисия от 9 март т.г. може да се види в сайта на НС, на страницата на Комисията, като се кликне на рубриката „Заседания“ и след това – на „Видео архив“.
** Презентация за последващата оценка на въздeйствието на Закона за българите, живеещи извън Р България, тук – PowerPoint_ПОВ_ЗБЖИРБ_2022
.
