Зимен пастел

.

Чайникът е включен в контакта на деня.
В чайника пищи и свири,
свири и пищи мойта самота.
Кипи вода – жасминови поля,
китайски чашки с порцеланово покритие
очакват своя трубадур с цитрата.
Вечер се изключва, както всеки знае,
чайникът нехаен.
Следват дълги преходи безсъние
сред гора еленови рога – те,
стадата в тюркоазена мъгла, не знаят
някой ден дали ще се завърнат…
В контакта на деня чайникът е включен.
Сняг навява възможното предчувствие,
че нещо може да се случи.
Преспите с любов ще помета
пред къщата на стогодишната жена.
Ще седнем сетне с баба Дара
сред снимките и спомените за другари,
а чайникът ще зашепти едва:
„Такава дума няма – „самота”…

Рада Добриянова

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук, тук и тук.

.