Подкрепа за БГ организации на исторически общности. Заседание на парламентарна комисия

.

На 16.03.2022 г. се провежда заседание на Комисията по поликитите за българите извън страната към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Информация за резултатите от изпълнението на програма „Подкрепа на организации на български общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово и Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание“ за 2021 г. и основни приоритети в дейността на МВнР за нейната реализация през настоящата година; 2. Разни“.

Ето какво информира за казаното на това заседание Мартина Ганчева от БТА:

В подкрепа на организации на български общности в Албания, Сърбия, Косово, Молдова и на граждани на Северна Македония с българско самосъзнание през тази година са предвидени 800 000 лв. Това стана ясно по време на заседание на Комисията по политиките за българите извън страната. „Парите вече са одобрени от Народното събрание“, уточни Иван Кондов – постоянен секретар в Министерството на външните работи.

Програмата е инициирана през 2020 година от МВнР като пилотен проект и започва с бюджет от 500 хиляди лева. Тогава с нея са финансирани 30 проекта. През 2021 проектите са 40, а отпуснатата сума 600 хиляди лева.

„Програмата е свързана със запазването на културната самобитност, грижата за местното българско наследство, разширяването на обхвата на изучаване на български език. Тя е ценен инструмент, по който достигаме до някои много отдалечени области в Албания например. За тази година вероятно в Украйна ще бъде много трудно да реализираме каквото и да било. Но програмата върви добре, целите се реализират“, коментира още Кондов.

Като основен проблем той посочи, че всяка година парите се предоставят чрез постановление на Министерския съвет и има съществено забавяне. „За 2020 ги получихме парите в средата на годината, а за 2021 през ноември“, допълни Кондов. По думите му всяка година от МВнР се борят парите да влязат в бюджета на министерството, но досега това не е било прието.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

На заседанието на Комисията по политиките за българите извън страната, проведено на 16 март, на което се разглежда изпълнението на програмата за подкрепа на организации на български общности в Албания, Сърбия, Косово, Молдова, Украйна и на граждани на РС Македония с българско самосъзнание, става дума и онези 200 000 лв., гласувани тази година за първи път в Държавния бюджет за подкрепа на българските медии зад граница. За разлика от програмата в подкрепа на българските исторически общности в няколко страни, започнала през 2000 г., която включва подкрепа за български организации, вкл. подкрепа и за някои български медии в Сърбия, РС Македония и др., тук става дума само за българските медии по света, при това далеч не само на историческите общности. Повечето от тези медии са създадени от български емигранти, те са на българските емигрантски общности.

Както става ясно от казаното на заседанието от представителите на Външно министерство, парите по програмата, започнала през 2020 г., са били отпускани и ще бъдат отпускани по проекти, предавани в българските дипломатически и консулски представителства в съответните страни. Като при оценката на проектите е бил и е важен и териториалният принцип. И проектите са били оценявани от служители на дирекции във Външно министерство, които са в някакъв смисъл на този принцип, т.е. включват региони със страни, в които са съответните български исторически общности.

Подпомагането на българските медии зад граница ще се случи за първи път. Изглежда още няма яснота в Министерството на външните работи и в Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание какъв ще бъде подходът в този случай. Но все пак е добре да се отбележи, че българските медии зад граница трябва да бъдат оценявани не според това в коя страна са базирани, нито дали са базирани в страни с емигрантски или с исторически общности. А според тяхната медийна продукция, тяхната роля в отразяването на проблемите и събитията на съответните български общности или на българската диаспора въобще. И служителите в МВнР, които ще имат отношение към това, едва ли трябва да са само от дирекции, включващи региони с българска историческа диаспора. Географията в случая е много по-широка и спецификата е по-различна.

На вчерашното заседание на парламентарната комисия става дума и за други програми – едната е по линия на ЕС и е помощ за развитие, а другата е към Министерство на културата. Първата програма е помощ за страни, не за българските общности в съответните страни, а втората касае само РС Македония и културните връзки България – РС Македония. По тези програми са отпуснати доста повече средства, отколкото по програмата в подкрепа на организации на българските исторически общности, започнала през 2020 г,, както и за подкрепа за българските медии зад граница, което ще се случи за първи път.

Видеозапис на вчерашното заседание на Комисията по политиките за българите извън страната може да се види в сайта на НС, на страницата на Комисията, като се кликне на рубриката „Заседания“ и после на „Видео архив“.

.