Човекът, политико!

.

Quo vadis, mondo? – човешкият живот или геополитическата надпревара?

В политиката няма страдащи от анорексия (безапетитие),
всички боледуват от булимия (вълчи глад).

“Човекът, глупако!“ – написа писателят Георги Господинов в статията си за голямата смъртност от COVID-19 в България, перифразирайки „Икономиката, глупако!“, изречена от един президент на САЩ през 1990-те години. В настоящето есе замених „глупако“ с „политико“  и заглавието стана „Човекът, политико!“ – но това е тавтология, повтарям се.

През пролетта на 1891 г. корабът “Oceanien” отплава от Франция за Таити. Един от пътниците е художникът Пол Гоген. Влюбен в естрогенната екзотика на острова, той превръща любовта и меланхолията си в експресионистична палитра от цветове. В единия ъгъл на една от картините си, Гоген изписва: D’оu venons nous? Qui sommes nous? Où allons nous? (Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?) – едни от най-съществените въпроси за същността на човека.

Отговорът на „Откъде идваме?“ е даден от Чарлз Дарвин на 24 ноември 1859 г., когато е публикувана книгата му „Произход на видовете” – ние идваме от човекоподобните маймуни. Не знаем, обаче, нито „Кои сме?” – добри хора или убийци на хора? Нито „Къде отиваме?” – особено сега, когато бушува войната Русия-Украйна (всъщност, геополитическата надпревара Русия-САЩ).

В историята на света не за първи път настъпват подобни критични събития. И решенията често са били погрешни, особено в България. Светът, забравил канона на симетрията на Леонардо да Винчи, нарисуван като „Витрувиански човек“ (наречен Le proporzioni del corpo umano secondo Vitruvio – „Пропорциите на човешкото тяло според Витрувий“), продължава да бъде асиметричен (Mondo antileonardesco) – грамотни и неграмотни, богати и бедни, здрави и болни, привилегировани и игнорирани. Пет милиона деца умират годишно от глад в Африка и Азия, други пет милиона преяждат и пълнеят в САЩ – една от най-трагичните асиметрии. Гладните и необразованите са най-много в Африка и Азия, нахранените и изучените – в евроатлантическите страни, Япония и…. Китай. Три милиона семейства във Великобритания и САЩ имат поне по един милион долара – три милиарда човека в Африка и Азия имат месечен доход по-малко от десет долара. Има хиляди убити в Африка и Азия, за които няма глобална съпричастност, сравнена с тази за стотици убити в Европа и САЩ.

Така, Дамоклевият меч виси заплашително над третия въпрос на Гоген – Къде отиваме? Сега, когато газово-петролната милитаризация пак отвори „Кутията на Пандора“ и „Фаталните яйца“ на Михаил Булгаков се излюпиха, Quo vadis, mondo? (Къде отиваш, свят наш?).

„Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?” (Predictability; Does the flap of a butterfly’s wings in Brazil set off a tornado in Texas?) е заглавието на лекцията на Едуард Лоренц, изнесена на 29 декември 1972 г. във Вашингтон, на 139-ата конференция на Американската асоциация за напредък на науката. „Крилата на пеперуда“ ни учат, че крайният ефект във всяка динамична система зависи от „минимална необходима промяна” (minimum necessary change) в началото. Пеперудите размахваха криле и в зората на демокрацията, но впоследствие им бе забранено да летят – появиха се ястребите и така демокрацията, независимостта и справедливостта се изродиха в България. Имаме независими власти (законодателна, изпълнителна и съдебна), зависими от две власти – евроатлатическата и руската.

Важнослов

Махнете маските на Homo Economicus (егоистичният, рационалният, бездушният човек) – вж. статията: Belle M. Hegde. Homo Economicus Masquerading as Homo Altruisticus (Homo Economicus, маскиран като Homo Altruisticus), публикувана в Journal of Indian Academy of Clinical Medicine 2010; 11(2): 92-95. Все пак, във „Вечната истина” Ф. М. Достоевски споделя убеждението си, че „хората могат да бъдат прекрасни и щастливи, без да губят способността си да живеят на земята. Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората.“ Достоевски е написал още: „В един и същи ден, в един и същи час всичко изведнъж ще се подреди.“* Разбира се, не става дума за „нов световен ред“ („голямо нулиране на капитализма”, „екосистемни услуги“ и „зелена сделка”), обсъждан на световни форуми на милионери и милиардери. За антропоцентрична демокрация (демокрация, ориентирана за Човека) става дума. А не за геополитическа надпревара!

Д-р Георги Чалдъков

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* „Да знаеш, момчето ми, зашета ли в света Чума (Война), значи Господ иска смирение! Дълъг език, хаплива душа и неблагодарен човек не водят до убаво! Хубав път е тоз, дето ръка за ръка крачат хората и с песен хляба си вадят. Господ кога правил света, сърцето си е подложил там и мерака. А сега сърца по света няма и мерак за хубаво няма. Че как така да се върти и Земята спокойно? Всеки дърпа към своята си истина и клетви като ехо се носят. Туй не е Божият свят, а човешкият! Е за туй иде пак Чума (Война)!“ –Йорданка Петкова, перифраза.

Чума и Война, но това е тавтология, повтарям се.

Все пак, „В случай на война, счупи стъклото“.

 .