Самолет

.

На К. Карамфилов

Но да вървим, да тръгваме, приятелю
да съберем кълбото на Ариадна

Защото знаеш как започна

По обед слънцето припадна
по здрач пресичахме градината
Върху асфалта бе написано

„Смърт на пешеходната ни формула“

Допълних „Смърт на гравитацията“
Ти нарисува профила на танца
а аз римувах две акации
разминахме се със дузина данъчни
две кучета и седем котки
банкер със плюшена походка
n бройка тайни полицаи
войниче в гарнизонен отпуск
жонгльор със думи

и накрая

те всички в края на градинката
настигнаха
и сянката й
и блондинката

А ние с тебе продължихме
и стигнахме порутен дом
Живееше там старец-гном
с пет вятъра и шест клошари
Но беше друго и го знаехме –
бе храст с врабци през януари

О, тоя свят е сън в съня ни

Сбор от премигнати реалности
Издава тайната си при ръкуване
И всеки път е пророкуване
И всеки път е отначало
с очи на Ангел
с ново тяло

Недялко Славов

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Недялко Славов е роден през 1952 г. в Пловдив. Завършил е Българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“ и Културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на стихосбирките  „Сърдечни сезони“ (1979), „Оптимистична поема“ (1986), „Преодоляване на границите“ (1989), „Мраморни години“ (1996), „Човекът в бърз кадър“ (1997), „0 – 24 часа“ (2003); на сборника „Филипополски разкази“ (2007) и на сборниците с пиеси „Бялата дама“ (2003) и „Борса за трупове“ (2012); на романите „Фаустино“ (2010), „Вертиго“ (2012), „Портрет на поета като млад“ (2013), „432 херца“ (2015), „Камбаната“ (2016), „Пиафе“ (2018), „И станах река“ (2020), „2020“ (2021). Превеждан на английски, немски, руски и гръцки език. Носител на национални награди за поезия и проза, сред които Национална награда за поезия „Иван Николов“, Национална награда за литература „Христо Г. Данов“, Награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза и др. Член на редколегията на литературно сп. „Страница“. Инициатор и съучредител на Европейски писателски срещи – Пловдив.

.