.
Стихове от Снежана Изворска-Ауад
.
МЕЖДУ НИЩОТО И СБОГОМ
Някъде между нищото и сбогом
един живот догонва сянката си
и все не може да я стигне.
А времето захвърля камък
с надежда сянката да спре,
преди следата да изстине.
…Животът тичаше напред,
а спомените ми – обратно,
не знаех кой от тях да следвам…
Ако живота избера,
на спомените казвам сбогом
и ги прегръщам за последно…
Посоките сърцето срязват
на сто болезнени парчета,
слепени с капчици тревога…
И няма нито миг покой
там, между нищото – и сбогом.
ЗАКЛИНАНИЕ
Ако Надеждата ми имаше лице,
щях да го взема в топлите си длани,
да гмурна търсещ поглед във очите й
и да прошепна като заклинание:
Надеждо, миличка, не ме напускай!..
Но тя, Надеждата – безлика, безтелесна,
е сякаш само полъх в мисълта ми,
от който пламъчето на свещта потрепва
и разпилява сенките на мрака…
Докато пламъчето още свети –
Надеждо глупава, не ме напускай!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Творбите са част от новата книга на Снежана Изворска-Ауад „Между нищото и сбогом“.
Още от същата авторка – вж. тук.
.
