.
Три стъпки за по-добро бъдеще, което може да настъпи само след година
Многократно е повтаряно, че ние, обикновените хора, сме световната сила. Респективно това се отнася и за хората в България. Всички знаем крилата мисъл на Васил Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето“. Но е вярно и следното: „Силата е в нас и ние сме в силата“.
Даже в Конституцията ни има подобен текст. Според нея – чл. 1, ал. 3 – никой не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Но доброволно (осъзнато или дори без да съзнаваме) сме делегирали и подарили своята сила на други.
Използвайки нашата енергия и сили, те са изградили СИСТЕМАТА. Системата*, уж създадена за наше добро и най-често с наше съгласие, всъщност е това, с което ние сме манипулирани, контролирани и дори експлоатирани.
Много хора вече разбират, че това е една огромна несправедливост.
Някои от тях са уплашени и, незнаейки какво да правят, пасуват пред мощта на системата. Други се опитват да се изолират от нея, което практически се оказва невъзможно**. Трети се опитват да я трансформират, като поставят начело на политическата власт свои представители. Четвърти се нагаждат. Пети… и т.н.
Както се вижда, усилията са разединени и разбираемо резултатът е минимален.
А всъщност пътят към целта е много пряк и преминава през три прости за разбиране стъпки:
1) осъзнаване силата на обикновените хора (т.е. разбиране на горните редове);
2) обединение на активните граждани, за да бъдат проектирани основите на по-справедливи отношения (цел, правила) ***;
3) последна стъпка – народно обединение зад целта, бойкот на старата система и колективно изграждане на новото.
Казано в един ред: Необходимо е осъзнаване, че силата е в нас и желание да си я вземем обратно. И обединение, за да я използваме за достигане на общата цел.
Сроковете за достигане на желаното по посочените три точки са съответно 24/7/365**** или общо 1 година, 1 седмица и един ден (вж. поясненията долу). Това необходимо време се отнася, разбира се, за едно осъзнато или притиснато от обстоятелства общество. След тази първа, вероятно тежка, преходна година, единственото, което трябва да направим, е да не забравяме думите на чудесното стихотворение на Радой Ралин от 1967 г. „Молитва“.
Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Системата се крепи на много стълбове, но главните (неподредени по важност) са: идейно-политически, финансово-икономически, военни, информационно-медийни, религии, образование, здравоопазване и т.н.
** За да се постигне реално изолиране, е необходима неутрална територия с подходящ климат, а също икономически и енергиен ресурс. Единици са готови за пълно отшелничество.
*** Може да не успеем веднага да изградим най-справедливата система, тя може въобще да е недостижим идеал. Но това не тряба да ни отказва – достатъчно е да се повтарят гореописаните 3 прости стъпки периодично, докато максимално се доближим до желания идеал.
**** 24/7/365 означава – 24 часа за запознаване с Конституцията и осъзнаване на силата ни, 7 дни общ труд за проектиране на основите на бъдещата система, 365 дни за общо обединение за бойкот на остарялата система и колективно изграждане на справедливата нова.
.
.
Oще по темата за свободата като вътрешна и осъзната необходимост:
https://www.eurochicago.com/2022/10/slavery/
.
Примерите са подходящи, но разбира се, по-горе в текста въобще не пиша за въстание или преврати. В една правова държава е достъчно да се спази Конституцията. Колкото и слабости да има в нея, там е записано, че народът е суверен и той има върховното право и сила. Достатъчно е да се откажем да я делигираме на неподходящи и спуснати ни от горе хора. Както се казва – изход има, трябва вяра, желание и поне някакво минимално усилие.
Една година е много дълъг срок!
Примери имаме достатъчно от миналото. Заседанията на Гюргевския комитет на БРЦК завършват на 25 декември 1875 г. с решение за въстание през май. За съжаление избухва преждевременно в Копривщица на 20 април 1876 г. и бива потушено, но то изпълнява друга своя основна цел – политическата. И става причината за бъдещото ни Освобождение. Съединението на България от 6 септември 1885 година също е извършено за по-малко от година, след създаването на 10 февруари с.г. в Пловдив на Българо-Македонски таен въстанически комитет (прекръстен после на БТЦРК). От обявяване на независимостта на България през 1908 г. до признаването й, изминава по-малко от година. Дори за промяната на строя в Булгария след 9-ти септември 1944 г. са били необходими само две години. На 8 септември 1946 г., в България се провежда първият референдум. Според официалните резултати от 4 509 354 гласоподаватели с право на глас в референдума участват 4 132 007, и от тях 92,72% се обявяват за премахването на монархията и обявяването на страната за република. Превратът от 1989 г. е бил готвен само няколко седмици. Илюзия е, че властта е силна. Хората са разделени и объркани.