В тази война е необходим срочно „Зелен коридор“ и хладен разум

Този текст е дълъг. Не е за запалянковци и за бойци от няколкомилионните ни Диванни войски. За да не бъда обвинен в пристрастие, ще цитирам само чужди мнения, разбира се със съкращения.

Първо да видим руско правителствено мнение.

Ето какво е писал Вячеслав Володин – председател на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация в Интернет преди конфликта:

„Вашингтон, прокарвайки своите интереси в страните от бившия СССР, разчита на неопитните и безотговорни. И няма нужда да търсим далеч за примери: Саакашвили е в Грузия, Зеленски е в Украйна. Актьор, който играе президент във филм. Но животът се оказа много по-труден.
След като наследи проблема с Донбас, той не можа да прекрачи себе си и да седне на масата за преговори с ръководителите на ДНР и ЛНР. Какво е това? Гордост, липса на политически опит, безотговорност? Зеленски беше длъжен да проведе диалог. Именно той погреба Минските споразумения.
И последно: Заплахите на Зеленски да преразгледа ядрения отказ на Украйна се превърнаха в истински глобален проблем за сигурността за целия свят. С подобни изявления той се показа като безотговорен държавен глава.“

Ето какво е написал Боян Чуков по-рано днес:

„Президентът Зеленски допусна фатална грешка преди време като заплаши, че неговата страна ще се откаже от своя безядрен статут на фона на осемгодишното изтребване на рускоговорящото население в Донбас от украинската армия. Кому е нужно това? С какво Украйна щеше да допринесе за сигурността на Западния вектор?! С нищо. Тъкмо обратното, беше използвана, за да извади Русия от равновесие.
….
Въобще трябва да сме наясно, че икономическите санкции, които се налагат основно по искане на САЩ, ще оформят една голяма „фактура“, която европейците ще трябва да платят.
Руснаците и американците в някакъв момент ще се договорят, но Европа ще е понесла всички загуби. И то след икономическия удар, който светът получи от пандемията. Имам усещането, че европейските лидери нямат рецептори да усетят, че Европа загива. Тя е само придатък на американската глобална политика.“

И философски поглед към ситуацията от писателя Захари Карабашлиев:

„След 1989 години Западът можеше и трябваше да осъзнае, че цивилизационно най-близки до ценностите на демокрацията бяхме ние, страните от бившия социалистически лагер. Можеше да помогне повече за установяване на реална държавност, в която върховенството на закона гарантира свободата и достойнството на хората в тези наши разложени от комунизма държави; така хората сами щяха да повярват колко по-добре е да се живее в мир и справедливост, отколкото в пост-соц-мутро-кратизъм. Източна Европа трябваше и можеше да бъде пример за по-добър живот. Зад себе си можехме да оставим и нацизъм, и комунизъм, и други видове организирана престъпност, а не да продължаваме да ги влачим като котви, забити в миналото. Но Западът, вместо да съдейства на по-слабите си източноевропейски братовчеди да укрепнем, тръгна уж да промотира демокрация в Близкия Изток, Африка, на места, където демокрация не е имало (или поне не и във вида, в който си я представяме). После Дж. Буш Младши нахлу в Ирак. Редно беше, заедно с хунтата на Чейни и Ръмсфелд да бъде осъден (поне морално) като военопрестъпник. Не беше. И Америка, а с нея и Западът загуби моралното си предимство.
И докато Западът се занимаваше с неотложни задачи, Путин някак укрепваше разнебитения статус на бившата СССР, разбира се, не благодарение технологии, наука, иновации, а на безкрайните си залежи от всякакви природни ресурси.
Войната на Путин е дълга, търпелива и колкото руско-имперска, толкова и някак лична.
И, както всеки самовлюбен човек се опиянява от собствения си глас, всеки автократичен режим се опиянява от собствените си успехи. И режимът на Путин постигна успехи. А конфликтът в Украйна днес е пряк резултат от неуспешно решаване на много европейски проблеми, които не биваше да бъдат неглижирани. Дълга тема е…“

Обръщам Ви внимание на следващата статия в „24 часа“ с автор Валери Найденов (с отделни части от нея, читателят може да не е съгласен, но е важен общият смисъл, който според мен е верен).

Русия е в капана, Европа пак изиграна

Как Байдън подмами Путин

За пореден път се убеждавам, че Чичо Сам си знае работата. Той ловко подмами Русия в капана, в който Украйна е сиренцето. Но покрай Кремъл капанът захапа и меката китка на Европа.

Не знам какъв е военният замисъл на Путин, но нещо не се връзва. Може би е очаквал, че щом нахлуе, големите градове ще го посрещат с хляб и сол. Каква изненада – те се бият! За да ги превземе, ще трябва да ги изравни със земята.

А после? После и Пекин ще му обърне гръб. Но, ако сега и веднага си изтегли войските, Путин ще трябва да си хвърли оставката и да се скрие в Северна Корея. Той заложи всичко на безкръвна победа и загуби.

И не е сам в капана, Европа също се прости с мечтите за величие. САЩ я накараха да започне да спира руския газ. Това значи, че ще трябва да се откаже и от Зелената сделка, да реабилитира въглищата, а Германия – и атомните централи. А как ще се изпълняват брюкселските директиви за борсова търговия с газа, когато Русия е изключена от системата SWIFT? Никак. Има едно спасение – да помогне на американските компании да завладеят Сибир.

Уж сме велика цивилизация, а не можем да си гарантираме отоплението. Години наред Европа плаща васална дан на Ердоган, който от благодарност й блокира разработката на газовите находища край Кипър.

Така че жертвайки Украйна, Чичо Сам постигна стратегическо господство и над Русия, и над Стария континент. В шаха това се нарича “гамбит” – жертва се фигура, но това дава позиционно предимство и накрая победа.
Оказва се, че Байдън не е изкуфял старец.
А и да има някои бели петна, ходовете на суперсила като САЩ се подготвят от интердисциплинарни екипи със средно айкю над 160, които изчисляват ползите и щетите с помощта на математическо моделиране и квантово прогнозиране, каквото и да значи това.
След като стратегията е изработена, влиза в сила актьорското майсторство. Забелязахте ли артистичните превъплъщения на Байдън? Само преди половин година той едвам-едвам нещо мънкаше в продължение на 5 минути и после сътрудниците го прибираха в куфара. Тези дни най-неочаквано взе да дава двучасови пресконференции и да отговаря на десетки въпроси. При това съвсем смислено. Дали не се е правил на умряла лисица пред Путин?

За да го вземат за Мека Мария, Байдън вдигна наложените от Тръмп санкции върху “Северен поток – 2” и изтегли панически войската от Афганистан. Това бе шедьовър на актьорското изкуство. После хем нарече Путин убиец, хем после добродушно го покани да се видят и да се разберат.

Всеки път, когато заплашваше Русия със санкции от ада, Байдън обещаваше, че НАТО няма да воюва заради Украйна. И че няма да изключи Москва от SWIFT. Путин сигурно е разтълкувал това като зелен светофар – хайде, нахлувай! Какво чакаш? Нали се разбрахме!

И нищо чудно да са се разбрали, както едно време Елцин се разбра с Клинтън. Но Путин е много по-предпазлив, той надушва капана. Наложи се да бъде стимулиран. За остен послужиха Донецк и Луганск.

Осем години Путин търпя стоически, докато двата руски анклава в Украйна бяха обстрелвани – ту с калашници, ту с миномети, а накрая и с дронове. В последните 2-3 месеца стрелбите зачестиха, а в края на зимната олимпиада загърмя артилерийска канонада, каквато би трябвало да предшества масово настъпление.

Путин понасяше тези изпитания като Гай Муций Сцевола, който задържал ръката си в огъня. И какво накрая го извади от кожата? Това, че допинговите ченгета накараха руските фигуристки да се разплачат. Това вече не се прощава! Ще – не ще, Путин развърза кучетата на войната…

Ако Байдън искаше, спокойно можеше да избегне войната. Просто трябваше да посъветва Зеленски да прекрати обстрела на Луганск и Донецк, а после да го посъветва да изпълни Минските споразумения. Вярно, двата обсадени анклава щяха да получат ограничена автономия, но какво от това? По-добре ли е Русия да нахлуе и да бомбардира Киев, Харков, Мариупол?

Истината е, че за Чичо Сам спасението на Киев не си струва литургията. Украйна за него е силен коз, който в един момент трябва да бъде използван.

Дори да успее да подчини Украйна, Русия ще трябва да държи там поне 150 – 200 хиляди войници, докато не подави неизбежната партизанска война. Само в Киев тези дни били раздадени на населението 25 хиляди калашника и 10 милиона патрона, освен това и гранати, миномети, джавелини и други играчки. Падне ли градът – те ще чакат скрити по тавани и мазета.

В същото време други 200-300 хиляди руски бойци ще трябва да стоят в бойна готовност по границите с Прибалтика и Полша, за да спи зло под камък. Общо Русия вероятно има около 600 хиляди наземни войници. Ако всички са заети по западното направление, кой ще пази от юг и от изток? Ами ако талибаните нахлуят в Таджикистан, Узбекистан, Киргизия, Казахстан?

Ето и друг шедьовър на Байдън – паническото бягство от Афганистан. То бе оправданието за изоставеното оръжие на стойност 85 милиарда долара. Ако изтеглянето бе добре организирано, как да обясниш това разхищение пред Конгреса? Поне 10 години американските инструктори обучаваха афганистанци как да боравят със сложните военни системи. После обучените бягаха при талибаните. После обучаваха още специалисти и те пак бягаха. И така нататък.

Сега Афганистан е като цъкаща бомба, заложена под задниците на Китай, Русия, Казахстан и така нататък. Но той е и демографска бомба. Когато през 1979 г. там нахлуха съветските войски, населението бе едва 11-12 милиона. Днес вече е над 40 милиона, а до средата на века се очаква да достигне 65 милиона – все млади, свирепи и много гладни ислямски фундаменталисти. Представям си как ще се разочароват, като разберат, че повечето блондинки в Русия не са истински. Така им се пада!

Така че Русия не може да си позволи да държи 200 хиляди войници в Украйна. Все едно е пенсионер да си заложи колибата и нивичката и да плати първата вноска за “Ламборгини”.

Кой например ще поеме над 120 милиарда долара украински външен дълг? Киев? Москва? Украйна излиза скъпо, а файда никаква.

Затова според мен Чичо Сам пак ги надхитри всичките. Той хем си съкрати харчовете, хем вкара противника в непосилни разходи. Така се управлява империя.

Бел. ред.: За да не остане криворазбран, авторът декларира, че люто осъжда руската агресия срещу Украйна и се подписва под всички натовски опорки.

Следващите цитати доказват тезата на Валери Найденов.

Ето какво казва бившият помощник-държавен секретар по въпросите на демокрацията и правата на човека Дейвид Крамър, пред Максим Курников, журналист от „Ехото на Москва“.

М. Курников: Още през 2020 г. вие предвидихте, че ескалацията в Донбас и Украйна е много възможна. Освен това от есента и зимата американски източници и официални лица говорят за бъдеща война. Как се случи така, че страните от Запада оставиха Украйна насаме с руската армия?

Д. Крамер: Украйна показва невероятна способност да се защитава и невероятна смелост пред руската армия. И да, Украйна е изправена пред предизвикателства. Там има проблеми, особено по отношение на корупцията. Но бих искал да кажа, че опитът, който сега виждаме, по отношение на отблъскването на агресията, я прави Украйна повече, тоест тя се квалифицира повече като потенциална страна от НАТО, отколкото някои настоящи членове на алианса. И, Максим, ти зададе много важен въпрос. Всъщност президентът Байдън начерта граница между членовете на НАТО и Украйна. Разликата е, че страните членки на НАТО имат гаранция за сигурност под формата на чл.5. Тъй като Украйна не е страна-членка на НАТО, Украйна няма тези гаранции за сигурност, за съжаление. Но ние в Съединените щати трябва да разберем, че ако Украйна не защитаваше страната си сега, тогава щяхме да сме изправени пред много по-големи заплахи.

М. Курников: Но ако темата за НАТО е като червена кърпа за Путин, една от най-важните теми за президента, защо тогава отново я размахахте пред него, като пред бик? Не беше ли възможно да се намерят думи, някакви гаранции, които биха спасили Украйна?

Д. Крамер: Мисля, че беше наша дипломатическа грешка да изпратим телеграма до Путин – за това какви са ограниченията на Америка и че няма да защитим Украйна. ….

М. Курников: Ако не за взаимни обвинения, а за изход от тази ситуация, опит за намиране на мир, какви изходи от тази ситуация виждате сега, особено като се има предвид, че администрацията на Байдън отказа всякакви преговори с Руската федерация?

Д. Крамер: Наложихме санкции срещу Путин и Лавров. Разбрахме, че преговорите и с двамата не носят положителни резултати. Мисля, че сега сме в момент, в който Украйна защитава страната си и Путин ще трябва да признае, че не може да спечели. Едно е да извършиш нахлуване и бомбардировка на държава, друго е да я окупираш и контролираш. А Путин успя да настрои срещу себе си почти всички украинци. Той успя да обедини НАТО по начин, по който НАТО никога не е бил по-единодушен… …Путин сега има по ръцете си кръвта на руснаци, чеченци, украинци, грузинци, сирийци.

М. Курников: Но той има друг съюзник – това е Китай в лицето на г-н Си.

Д. Крамер: Мисля, че президентът Си разбира, че Путин направи огромна грешка. В същото време Си наблюдава как Западът реагира на нахлуването на Путин в Украйна. Ако този отговор е силен, тогава Си може да не започне инвазия в Тайван. Освен това САЩ имат различно споразумение с Тайван, а не с Украйна. Но бяхте напълно прав, като споменахте Китай и мисля, че те изобщо не харесват това, което се случва.

М. Курников: Защо?

Д. Крамер: Надявам се, че тази метафора няма да се изгуби в превода. Путин винаги се държи като слон в магазин за порцелан. И предполагам, че Китай не харесва подобно поведение.

М. Курников: И все пак, защо тогава Китай се въздържа от Съвета за сигурност? И ако погледнем китайското дипломатическо ведомство, те обвиняват САЩ за ситуацията, която се разви в Украйна.

Д. Крамер: Китай обикновено се крие зад Русия, когато става дума за гласуване в Съвета за сигурност. Те винаги оставят Русия да го направи първа, а самите те следват. Но вярвам, че въпросът ви просто сочи причината, поради която Пекин не е доволен от тази ситуация. Мисля, че след тази инвазия в Украйна, Китай не иска да остане една от малкото страни, които са свързани по някакъв начин с Русия. И мисля, че Китай разбира, че бъдещето на тази страна е в по-тесни отношения със Съединените щати, а не с Русия. Мисля, че Китай ще продължи да гледа положително на възможността да купува газ с отстъпка, да купува и военно оборудване и да държи под око Русия по отношение на разширяването на територията си.

Цялото интервю може да чуете тук.

Вижте материал, излъчен от World is One News (WION) за това как западните (предимно американски) оръжейни компании печелят милиарди от войната в Украйна.

‘

Вижда се дори в изказванията на Мария Захарова, че на Путин вече му е известно в какво се е натопил до шия. Ето изказването й от днес:

„Администрацията на Байдън продължава линията не само на пълно разрушаване на основите на междудържавните връзки, но и на подкопаване на централната роля на #ООН в опит да наложи прословутия „световен ред, базиран на правила“, продиктуван от САЩ и техните сателити. Смисълът на случващото се и избраният момент за това чисто враждебно действие са за нас очевидни – да засилим натиска, да засилим изнудването и сплашването, за да отслабим позициите си, да ни лишим от възможността да работим пълноценно в ООН.“

И резултатът вече е факт. Няколко часа след изказването на М. Захарова, Общото събрание на ООН прие резолюция с искане Русия да спре използването на сила в Украйна и да изтегли войските си.
ЗА гласуваха 141 държави, срещу – 5 (Русия, Беларус, Сирия, Северна Корея, Еритрея) и 35 се въздържаха (сред тях Китай, Индия, Южна Африка, Казахстан, Пакистан, Иран, Ирак, Куба, Централноафриканска република…).

Но не се радвайте на победа на САЩ, не плачете за загубата на Путин, а се молете! Следва текст на известен руски журналист, който подробно обяснява защо.

„Представете си сега какво му е на него. Да се вглеждаш в очите на всеки, който слага на масата ти чинията със супа. Да гадаеш не е ли намазал някой лъжицата или бельото ти с безцветната гадост, преди предназначена за Навални. Да мислиш не е ли застъпил в нощната смяна на охраната човек с фамилия на убилия някога императора и във всеки прибижаващ се военен да виждаш полковник Щауфенберг, подготвил атентата срещу Хитлер.
Да знаеш, че целият списък на руските богаташи на Forbes иска смъртта ти – за дългогодишните унижения – смърт, по възможност мъчителна. Да знаеш, че твоята смърт (по възможност по-скорошна) иска и целият свят. Да се досещаш, че твоето съществуване е голям кървав тумор даже за собствените ти деца. Че да бъде някой твой близък, е унизително, а вече и опасно.
Да разбираш, че сега за теб няма на Земята по-родно място от бункера в Алтай. Че ти всъщност вече си под земята. Че отдавна писналият ти Шойгу също може да те продаде някой ден, когато стане крайно напечено. Че целият този твой покорен Съвет по сигурност мечтае да те изтъргува със света. Че плъховете ще побягнат от кораба, аха…ама те вече побягнаха…
И в душата ти няма нищо, което да оправдае страданието: нито идеи, нито принципи, нищо. Ти просто искаше сладък живот – и сам не разбра как се случи всичко това. Кога попадна в дяволската примка на властта, от която няма изход… И ти се иска да се събудиш в Дрезден – млад, с бира в ръка, а се събуждаш с прихлопващо старческо сърце пак там, в бункера.
Представете си всичко това.
А в следващата секунда ще разберете най-накрая, че в тази ситуация да даде команда за ядрен удар – за него съвсем не е страшно.“ (Виктор Шендерович)

Че журналистът е прав, може да разберете от думите на руския учен, потомствен генерал и президентски екссъветник Дворкович (линк). Ето само едно изречение: „Ядреният бутон е само в ръцете на Путин и, ако той го натисне, тогава е невъзможно да се спре процеса – ядрена трагедия е неизбежна.“

Ще завърша с думите на един уважаван от мен умен човек, който ми написа следното:

„Спомняш ли си поговорката „Кога викнат сички на едно куче „бясно е“, и да не е, бяс го хваща“. Почнаха да му викат военопрестъпник и, ако реши наистина, че няма връщане назад, не ми се мисли какво може да сътвори с балистичните ракети.“

Ето защо личното ми мнение е следното – на тази война и е необходим срочно хладен разум и „Зелен коридор“ за загубилите.

Необходим е и общ антивоенен блок (линк) във всички държави. За да попари надеждите на политиците и на Изток, и на Запад, за още кървави победи и печалби.

П. Стаматов

.

.