Обичайте тревите

.

Стихове от Емил Стоянов

.

ОБИЧАЙТЕ ТРЕВИТЕ

Вали! Полето диша. Диша!
И пее вятърът студен.
И само аз ли го разбирам,
че пее именно за мен?

Представяте ли си?
Това е чудо!
Каква мелодия звъни!
Не спирай, ветре! Аз те слушам!
Не спирай, дъжд! Вали! Вали…

Такава чистота… такава песен
усетих сред зеленото поле…
От дъжд окъпан и от вятъра понесен,
отново се превърнах във дете.

Тревите пак ми стигаха до кръста,
но вместо с пръчка аз да ги сека,
сега ги милвах с длани и ги вдишвах…
Вий можете ли да обичате трева?

А някой ден… Дано да е дъждовен
и ветровит да бъде този ден –
ще ме изпратите и, вместо спомен,
обичайте тревите като мен!

КЪЩИЧКА С ДВОР

Да имам къщичка със двор
и дива круша в двора.
Под нея масичка и стол,
над нея само Бога!

Край къщичката да минава път!
Прашасал, див, широкоплещест!
И щом ме види, да поспре –
да ми разкаже нещо!

И аз ще стана глух и сляп
за плитката житейска драма!
Ще слушам пътя във захлас,
тъй както слушах мама!

Времето ще ме пожали, може би…
Ще тръгне колелото наобратно.
На пътя в дрезгавият глас,
ще позная и гласът на татко!

Животът бързо изтъня…
И майка ми от тук ще си отиде!
„Когато станеш много стар,
ела да те прегърнем, сине!“

Така ще каже тя, преди
да се венчае за баща ми!
Това ще каже тя…
и ще ме погали!

Как искам къщичка със двор,
когато вече никой няма.
На двора – масичка и стол,
над къщичката – мама!

СЪН

Под нощното небе,
на хълма сгушено,
трепери малкото селце
и вярвам, ако се заслушаш,
ще чуеш как тупти сърце…

Как плачат къщите ще чуеш –
те плачат тихичко, без глас,
отворени са като рани
и чакат нас… Те чакат нас…

Но нас ни няма. Сред панелите
изтича нашият живот…
Селце, селце,
ти чакаш хората,
а те превърнаха те в гроб.

Под нощното небе – на хълма
заспива малкото селце
и сънува, че възкръсва,
а ний сънуваме, че мрем!

* * *

Греховете и трапа
няма кой да ни вземе!
За какво ни е тази
чернилка и злост?!

Ще живея с любов,
докато Дявол ме вземе
или Христовата риба
прободе ме със кост!

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук, тук, тук и тук.

.