Въздишката на баба

.

Стихове от Димитър Пейчев

ВЪЗДИШКАТА НА БАБА

През черните врати
изведоха овцата
и двата тъмни мълчаливи силуета
посече бавно
есенният дъжд.
Прозорчето ни малко,
замъждено,
изтривах петгодишен аз.
И взирах се в покорната земя.
И чух зад себе си
въздишката на баба.
Избля овцата.
И силуетът й черен
отдалечи се тихо,
слят с нощта.

*  *  *

Цветя не рисувам, рисувам пейзажи –
небето високо и сини води.

Зелена, горичката, искам да кажа,
със сенките нежни добре си стои.
Ще лъхне ветреца, ще лъсне тревата
и конят далечен глава ще изправи,
пътеката крива ще хлътне нататък
и селянка млада по нея върви.
Над нея припряно я облак преследва,
ту в слънце оставя я, ту в сянка милува я…

Баири далечни, ту тъмни, ту светли,
със багри игриви римувам.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Димитър Пейчев е роден през 1943 г. в с. Бургуджи (Виноградовка), Одеска област на Украйна. Учи в Кишиневската художествена гимназия и в Московския полиграфически институт, специалност „Графика на книгата“. Един от големите художници на Молдова, организирал свои изложби в България, Русия и Румъния; негови картини се съхраняват в частни колекции в различни страни по света. Член на Съюза на художниците на СССР и на Съюза на молдовските художници. Като поет дебютира през 1982 г. Досега са излезли три негови стихосбирки, отпечатани във Велико Търново – „Завръщане“ (2004), „И светят спомените“ (2005), „Питайте вятъра“ (2011). Негови творби са част от антологията „Български поети от Бесарабия и Таврия“ (2005) със съставител проф. Елена Налбантова.

.