Илюстрация: БНР
.
Чаках, чаках да го направят други, но другите не го направиха. Другите – в смисъл разните политически и държавни водачи, политолози, социолози и всякакви разбирачи.
А им беше длъжност – поне на онези, които оглавяват най-мощните световни и европейски държави.
Да дадат предложения за разрешаване на спора за Украйна и прекратяване на войната имам предвид.
Затова ще го направя аз:
Първо – Украйна трябва да се откаже от Крим – справедливо или не, там нещата са вече предопределени и установени. Обратното връщане на полуострова към държавата вече просто е невъзможно.
Второ – Русия трябва да се откаже от свалянето на Зеленски и правителството му, а също и от така наречената „денацификация“.
Трето – двете страни трябва да се съгласят за нови, честни избори в Украйна, след като руската армия напусне страната. За честността на изборите трябва да следят международни служби и наблюдатели – ООН примерно, но и други.
Четвърто (тук нещата стават по-трудни) – Украйна може да се откаже от двете самопровъзгласили се републики – Донецка и Луганска, срещу влизане на Украйна в НАТО. С това Русия трудно ще се съгласи, но може да се помисли за едно промеждутъчно време от примерно десет години, през което Украйна ще се откаже от влизане в Алианса.
(Предложението на Зеленски за референдум по повод независимостта на републиките по начало е смислено, но Русия едва ли да се съгласи. Макар че украинците, ако искат да спре войната, а те искат, биха гласували „за“ независимостта им.)
Пето – Украйна би могла да се откаже от влизане в НАТО, без това да е записано изрично в конституцията й. (Което значи, че отказът би могъл да бъде отхвърлен след време и след референдум.)
При всички случаи, исканията и условията за край на войната ще зависят от това колко дълго ще трае съпротивата на украинците и за коя от двете държави ще бъде възприето и обявена за победителка.
Времето работи в полза на Русия, Украйна едва ли ще има сили да продължи войната още дълго, а Путин е решил да отиде докрай.
Отделен е въпросът, че след една съвсем вероятно пирова победа, Русия ще затъва много дълбоко в икономическо и цивилизационно блато, от което би могла да излезе само без Путин и режима му.
Засега толкова.
Послепис:
Без да си придавам важност и без по никакъв начин да се самооблащавам, смятам, че имам равнището и познанията на европейски интелектуалец, и затова моля телевизиите, които ме канят за участие, да не ме срещат в студиата си с махленски тарикати, приравнявайки ме с тях, както се случи вече с една телевизия.
Фейсбук
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бел. ред.: Заглавието е на редакцията.
.
Защо НАТО не затвори въздушното си пространство?
Украйна и украинци искат НАТО да затвори въздушното си пространство над страната. В отговор обаче се чуват само откази.
Тази позиция на Алианса изглежда на мнозина в Украйна и в света направо неприемлива.
Защо НАТО не предприема тази стъпка сега? Някои от отговорите, пише Наталия Ишченко, са чисто военни. Първото е, че операциите по „затваряне на небето“ обикновено трябва да бъдат предшествани от потискане на противовъздушната отбрана на противника . Такъв беше случаят например в Ирак през 90-те години. Въпреки това „почти цяла Украйна по един или друг начин“ е в зоната на зенитно-ракетното покритие на Русия.
Според автора присъствието в бойната зона или възможността за бързо включване на мощни вражески самолети е друг фактор, който намалява вероятността от обявяване на „зона, забранена за полети“.
Допълнителен фактор, усложняващ въвеждането на зона, забранена за полети, не изглежда толкова непреодолим, колкото двата вече споменати. Това е огромна зона , която ще трябва да бъде контролирана и защитена във въздуха.
Стотици изтребители ще са необходими денонощно, за да патрулират Украйна, страна, която покрива повече от два пъти по-голяма площ от зоната, забранена за полети, отколкото в Ирак, каза Дейв Дептула, пенсиониран генерал-лейтенант от военновъздушните сили.
Затварянето на небето над Украйна би означавало и хиляди пилоти в няколко бази, десетки бази за зареждане и обслужване на изтребители.
Друг набор от въпроси, които възникват във връзка с дискусията за въвеждането на зона, забранена за полети, са сигурността и политиката .
Наталия Ищенко цитира най-новия и ярък пример за ролята на НАТО като „въздушен патрул“ – войната в бивша Югославия през първата половина на 90-те години. Тоест решението за забранената за полети зона е взето на ниво ООН , а не на НАТО и всъщност с консенсус на водещите страни в света.
Според журналиста ситуацията в Украйна, с присъствието на страната-агресор, Руската федерация, сред постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, е коренно различна – в момента не трябва да очакваме подкрепа на ниво Съвет за сигурност.