Източник: МВР на Украйна
.
Светът се начупи на парчета. Настръхнали и озъбени, едни срещу други стоят диктатори, наместници, генерал-губернатори, държави, блокове, обединения, идеологии и религии. Сърцата са едно срещу друго.
Никой не ще да види нищо, освен себе си. Всеки е прав, а другият трябва да падне на колене, да падне на пръстта, ако може и под пръстта – също.
Пролива се кръв, умират хора и съдби, умират илюзии, взривяват се бомби, летища, училища, взривяват се приятелства, късат се пъпни върви и ДНК. Нищо не е това, което беше; нищо не е това, което е.
Един велик философ беше казал: „Не съм съгласен с теб, но съм готов да умра, за да можеш да кажеш, каквото мислиш.“
Сега е друго: „Не съм съгласен с теб и ще те разкъсам, ако кажеш нещо различно.“
Преди дни доживях и друго: „Не съм съгласен с теб, но само за пред властта и актуалните началници. А като останем насаме – мислим едно и също.“
Става дума за това, че мой „опонент“ защитаваше уж една гледна точка, а после запя друга песен. Песента я слушах обаче само аз.
И тогава се сетих за „Чичовци“ на Вазов – да са живи и здрави и Господ да ги поживи. Не са мръднали оттогава – същите са си чичовците.
В тази много критична обстановка бих искал да кажа: Ако може, да не се мразим чак така и ако е възможно – да се изслушваме. Толкова ли е трудно?
И, ако може, като гледаме само от южния прозорец, от време на време да поглеждаме и от северния.
А иначе – войната в Украйна трябва да спре – веднага, на секундата! Виновниците да си понесат отговорността и да бъдат наказани – но всички виновни, до един!
Истината за войната трябва да се каже – и днешната, и вчерашната. Ако я има тази истина някъде.
Войната в Украйна трябва да бъде осъдена – стига кръв!
Трябва да спре войната между Изтока и Запада, защото това е война срещу Живота и Планетата.
Ще се изтрепем като мишки, като бълхи, като ненужности, а сме хора, или поне така си мислим.
В 21 век сме или така си мислим?
Николай Милчев
.
